[1] Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.
[2] И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;
[3] 'и той ще ви заведе' в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.
[4] (И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.
[5] Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.
[6] И тъй израилтяните махнаха украшенията си, 'като се отдалечиха' от планината Хорив.
[7] Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.
[8] И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.
[9] И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и 'Господ' говореше с Моисея.
[10] И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.
[11] И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше 'Моисей' в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).
[12] Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.
[13] Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.
[14] И 'Господ' каза: Самият Аз ще вървя 'с тебе', и Аз ще те успокоя.
[15] А' Моисей' му рече: Ако Ти не дойдеш 'с мене', не ни извеждай от тука.
[16] Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.
[17] И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.
[18] Тогава рече 'Моисей:' Покажи ми, моля, славата Си.
[19] А 'Господ му' каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.
[20] Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.
[21] Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;
[22] и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;
[23] после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.