[1] Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:
[2] Рувим, Симеон, Левий и Юда,
[3] Исахар, Завулон и Вениамин,
[4] Дан и Нефталим, Гад и Асир.
[5] Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.
[6] И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.
[7] А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и' толкова' много се засилиха, 'щото' земята се изпълни от тях.
[8] Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.
[9] И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;
[10] елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.
[11] Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.
[12] Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че 'египтяните' се отвращаваха от израилтяните.
[13] Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
[14] огорчаваха живота им с тежка работа, 'да правят' кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
[15] При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:
[16] Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
[17] Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.
[18] Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?
[19] И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.
[20] Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.
[21] И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.
[22] Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди 'на евреите', хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.