[1] След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.
[2] Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.
[3] А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.
[4] Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.
[5] Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.
[6] И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:
[7] Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.
[8] Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.
[9] Нека се възлагат 'още' по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.
[10] И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.
[11] Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.
[12] Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.
[13] А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.
[14] И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?
[15] Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?
[16] Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.
[17] Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.
[18] Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.
[19] И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.
[20] И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя;
[21] и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.
[22] Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?
[23] Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?