[1] Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
[2] Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
[3] Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
[4] Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
[5] Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
[6] Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
[7] Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
[8] Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
[9] Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е 'падащото' Му 'Се' с жребие наследство.
[10] Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
[11] Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
[12] 'Така' Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.
[13] Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.
[14] С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.
[15] А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.
[16] С чужди 'богове' Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.
[17] Пожертвуваха на бесове, 'които' не 'бяха Бог', На богове, които не бяха знаели, На нови 'богове' наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;
[18] А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.
[19] Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
[20] И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.
[21] Те Ме раздразниха до ревнуване с 'онова, което' не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.
[22] Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.
[23] Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
[24] Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящите по земята.
[25] Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.
[26] Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,
[27] Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
[28] Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.
[29] О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!
[30] Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!
[31] Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят 'за това'.
[32] Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;
[33] Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.
[34] Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
[35] На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.
[36] Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.
[37] И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
[38] Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Те нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.
[39] Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
[40] Защото дигам ръката Си към небето И казвам: 'Заклевам се' във вечния Си живот,
[41] Че, ако изостря лъскавия Си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
[42] Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.
[43] Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си, И ще стори възмездие на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
[44] И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
[45] И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
[46] Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
[47] Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
[48] В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
[49] Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;
[50] и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
[51] защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
[52] За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.