[1] Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.
[2] После Господ ми говори казвайки:
[3] Доволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север.
[4] И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;
[5] да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.
[6] С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;
[7] защото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
[8] Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.
[9] Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
[10] (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.
[11] И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими.
[12] Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)
[13] Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
[14] Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.
[15] Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.
[16] А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете,
[17] Господ ми говори, казвайки:
[18] Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;
[19] и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
[20] (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими;
[21] люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;
[22] 'за тях направи', както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, 'гдето са и' до днес;
[23] и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)
[24] Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.
[25] Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху 'всичките' племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.
[26] И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
[27] Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.
[28] С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина,
[29] (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.
[30] Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през 'земята' му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както 'е и до' днес.
[31] А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.
[32] Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.
[33] И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.
[34] В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.
[35] Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.
[36] От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.
[37] Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.