[1] Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
[2] (Има единадесет дена 'разстояние' от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
[3] В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
[4] след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
[5] Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
[6] Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
[7] Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни 'места' в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
[8] Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
[9] В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
[10] Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
[11] (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
[12] Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?
[13] Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
[14] И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.
[15] Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
[16] И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
[17] В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.
[18] И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
[19] Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.
[20] И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.
[21] Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
[22] Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
[23] Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
[24] И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
[25] И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
[26] Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
[27] Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
[28] Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
[29] Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
[30] Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
[31] и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
[32] А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
[33] Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
[34] А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
[35] Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
[36] освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
[37] Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
[38] Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде 'земята' за наследство на Израиля.
[39] При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават 'още' добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам 'земята' и те ще я владеят.
[40] Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
[41] Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
[42] А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
[43] Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
[44] Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
[45] И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
[46] Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте 'там'.