[1] В онова време Господ ми каза: Издялай си две каменни плочи, като първите, и възкачи се при Мене на планината; направи си и дървен ковчег.
[2] И Аз ще напиша на плочите думите, които бяха на първите плочи, които ти строши; а ти да ги туриш в ковчега.
[3] Прочее, направих ковчега от ситимово дърво, издялах две каменни плочи, като първите и се възкачих на планината с двете плочи в ръцете си.
[4] И Той написа на плочите, както бе написано по-напред, десетте заповеди, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня когато се събрахте 'там;' и Господ ги даде на мене.
[5] Тогава се обърнах и слязох от планината, и турих плочите в ковчега, който направих; и там те се намират, според както Господ ми заповяда.
[6] (След това израилтяните отпътуваха от Вирот-Венеякан до Мосера. Там умря Аарон, и там бе погребан; а синът му Елеазар свещенодействува вместо него.
[7] От там отпътуваха до Гадгад, и от Гадгад до Иотвата, земя богата с водни потоци.
[8] В онова време Господ отдели Левиевото племе да носи ковчега 'за плочите' на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му слугува и да благославя в Името Му, 'както прави' до днес;
[9] по която причина левийците нямат дял или наследство между братята си; Господ им е наследство, според както Господ, твоят Бог им се обеща).
[10] А аз преседях на планината, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; па и тоя път Господ ме послуша, като склони Господ да не те погуби.
[11] Тогава Господ ми каза: Стани, предвождай тия люде, за да влязат да притежават земята, за която съм се клел на бащите им да я дам на тях.
[12] А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ твоят Бог, освен да се боиш от Господа твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да слугуваш на Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа,
[13] та да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро?
[14] Ето, небето на небесата, земята и всичко що е на нея принадлежи на Господа твоя Бог,
[15] обаче само бащите ти предпочете Господ и ги възлюби, и измежду всичките племена избра вас, потомството им по тях, както 'виждате' днес.
[16] Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.
[17] Защото Иеова вашият Бог е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар;
[18] Който извършва съдба за сирачето и за вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.
[19] Обичайте, прочее, чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя.
[20] От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да слугуваш, Нему да бъдеш привързан и в Неговото име да се кълнеш.
[21] Той е с Когото 'трябва' да се хвалиш и Той е твоят Бог, Който извърши за тебе тия велики и страшни дела, които очите ти видяха.
[22] Бащите ти слязоха в Египет 'на брой' седемдесет души; а сега Господ твоят Бог те направи многочислен, като звездите на небето.