Skip to content
Opens in a new window

[1] Ни левитските свещеници, ни цялото Левиево племе да нямат дял или наследство с Израиля: нека се хранят с жертвите принасяни чрез огън на Господа и с Неговото наследство.

[2] За това, да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е Господ, както им е казал.

[3] Ето какво ще бъде правото на свещениците от людете, от ония, които принасят в жертва говедо или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и търбуха.

[4] Нему да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от дървеното си масло, и първото руно от овците си.

[5] Защото, измежду всичките ти племена, него избра Господ твоят Бог да стои да служи в Името на Господа, той и потомците му винаги.

[6] И ако дойде левитин из някой от градовете ти в целия Израил, гдето е бил пришелец, и дойде с всичкото желание на душата си на мястото, което избере Господ,

[7] тогава да служи в Името на Господа своя Бог, както всичките му братя левити, които служат там на Господа.

[8] Нека имат равни дялове да ядат, в прибавка на полученото от продажбата на бащиния му имот.

[9] Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи.

[10] Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел,

[11] никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите;

[12] защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.

[13] Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог.

[14] Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите; но на тебе Господ твоят Бог не е позволил това.

[15] Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е 'въздигнал' мене; него слушайте,

[16] според всичко, което ти просеше от Господа своя Бог при Хорив, в деня, когато се събрахте, като казваше ти: Да не чуя вече гласа на Господа моя Бог и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра.

[17] Тогава Господ ми каза: Добро е това, което рекоха.

[18] Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както 'съм въздигнал' тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам.

[19] А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него.

[20] Но пророк, който дръзне да каже от Мое Име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре.

[21] И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? -

[22] Когато някой пророк говори от Господното име, и думата 'му' не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.

Второзаконие — Chapters