[1] При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
[2] че, макар и да търпят голямо утеснение, 'пак' великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
[3] Защото свидетелствувам, че те 'дадоха' доброволно според силата си, и даже вън от силата си,
[4] като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване, дано да участвуват 'и те' в служенето на светиите.
[5] И те не само 'дадоха', както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;
[6] така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
[7] И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.
[8] Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.
[9] Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
[10] А относно това нещо аз давам 'тоя' съвет, че 'така да го направите' е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете 'да го направите'.
[11] А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.
[12] Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има 'човек', а не според колкото няма.
[13] Понеже не 'искам' други да бъдат облекчени, а вие утеснени;
[14] но да има равенство, 'така щото' вашето сегашно изобилие 'да запълни' тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,
[15] според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който 'беше събрал' малко, не му беше оскъдно".
[16] А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, 'което имаме и ние;'
[17] защото наистина прие молбата 'ни', а 'при това', като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.
[18] Пратихме с него и брата, чиято похвала в' делото на' благовестието е 'известна' във всичките църкви;
[19] и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за 'делото на' това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за 'да се покаже' нашето усърдие,
[20] като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който 'е поверен' на нашето служение;
[21] понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.
[22] Пратихме с тях и 'другия' ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото 'му' към вас доверие.
[23] Колкото за Тита, 'той' е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, 'те са' пратеници на църквите, 'те са' слава на Христа.
[24] Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на 'справедливостта на' нашата похвала с вас.