[1] Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.
[2] Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
[3] И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е 'радост' на всички ви.
[4] Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
[5] Но ако някой 'ме' е наскърбил, не е наскърбил 'само' мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
[6] За такъв един доста е наказанието, което му е било 'наложено' от повечето 'от вас;'
[7] така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
[8] Затова ви моля да го уверите в любовта 'си' към него.
[9] Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
[10] А комуто вие прощавате нещо, 'прощавам' и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
[11] да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
[12] А когато дойдох в Троада да 'проповядвам' Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното 'дело',
[13] духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.
[14] Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.
[15] Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
[16] На едните 'сме' смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това 'дело' кой е способен?
[17] 'Ние сме', защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.