[1] Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
[2] Понеже в тоя 'дом' и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,
[3] стига само, облечени 'с него', да не се намерим голи.
[4] Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.
[5] А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог 'на това'.
[6] И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,
[7] (защото с вярване ходим, а не с виждане).
[8] - 'понеже, казвам', се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
[9] Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.
[10] Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
[11] И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.
[12] С 'това' не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.
[13] Защото, ако сме 'отишли до' крайности, то е било за Бога; или ако 'сега' умерено мъдруваме, то е заради вас.
[14] Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;
[15] и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
[16] Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече 'така Го' не познаваме.
[17] За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
[18] А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;
[19] сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше 'на човеците' прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
[20] И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим 'ви' от Христова страна, примирете се с Бога,
[21] Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.