Skip to content
Opens in a new window

[1] Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

[2] но се отрекохме от тайни и срамотни 'дела', и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

[3] Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

[4] за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да 'ги' не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

[5] (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

[6] Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, 'Той е', Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети 'света' с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

[7] А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да 'се види', че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

[8] Угнетявани 'сме' отвсякъде, но не 'сме' утеснени; в недоумение 'сме', но не до отчаяние;

[9] гонени 'сме', но не оставени; повалени 'сме', но не погубени.

[10] Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

[11] Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

[12] Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

[13] А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, 'понеже' вярваме, затова и говорим;

[14] понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

[15] Защото всичко това 'е' заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, 'които са я получили', да умножи благодарението, за Божията слава.

[16] Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

[17] Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

[18] които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

2 Коринтяни — Chapters