[1] И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -
[2] моля ви се, когато съм при вас 'да се' не 'принудя' да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.
[3] Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
[4] Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.
[5] Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.
[6] И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
[7] Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме 'Христови'.
[8] Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.
[9] 'Обаче' нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.
[10] Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.
[11] Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива 'сме' и на дело, когато сме при вас.
[12] Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
[13] А ние няма да се похвалим 'с това, което' е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.
[14] Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.
[15] И не се хвалим 'с това, което е' вън от мярката ни, 'то ест', с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област 'за работа' между вас, и то премного,
[16] така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.
[17] А който се хвали, с Господа да се хвали.
[18] Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.