[1] Затръби и петият ангел. И видях една звезда, паднала от небето на земята. И даде ѝ се ключът от кладенеца на бездната.
[2] Тя отвори кладенеца на бездната и от кладенеца излезе дим, като дим от горяща пещ, и слънцето и въздухът потъмняха от дима от кладенеца.
[3] Тогава от дима излязоха скакалци по земята и даде им се сила, каквато сила имат скорпионите по земята,
[4] но им се каза да не нанасят вреда на земната трева, нито на каквато и да било зеленина, нито на някакво дърво, а само на онези хора, които нямат Божия печат на челата си.
[5] И им се нареди да не ги убиват, а да ги мъчат пет месеца. Болките от тях щяха да бъдат като болки на човек, ужилен от скорпион.
[6] И в онези дни хората ще търсят смъртта и няма да я намерат, ще поискат да умрат, но смъртта ще ги избягва.
[7] По своя външен вид скакалците приличаха на готови за битка коне. На главите им имаше нещо като златни венци, а лицата им бяха като човешки лица.
[8] Имаха коси като женски коси, а зъбите им бяха като на лъвове.
[9] Имаха гърди като железни брони, а шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, препускащи в битка.
[10] Имаха и опашки като на скорпиони, а на опашките им имаше жила. И дадена им беше власт да вредят на хората пет месеца.
[11] Те имаха за цар ангела на бездната. Името му на еврейски е Авадон, а на гръцки – Аполион.
[12] Едното „горко“ мина, ето след него идват още две „горко“.
[13] Затръби и шестият ангел. И чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, който беше пред Бога,
[14] да казва на шестия ангел, който държеше тръбата: „Освободи четирите ангела, вързани при голямата река Ефрат.“
[15] Тогава бяха освободени четирите ангели, държани готови за часа и деня, за месеца и годината, за да убият една трета част от хората.
[16] Броят на конните войски беше двеста милиона. Чух броя им
[17] и видях във видението си конете и ездачите им така: те имаха огненочервени, сини като сапфир и жълтозелени като сяра нагръдници. Главите на конете бяха като глави на лъвове, а от устата им излизаха огън, дим и сяра.
[18] От тези три бедствия – огъня, дима и сярата, които излизаха от устата им, умря една трета от хората.
[19] А силата на конете беше в устата и в опашките им, защото опашките им, прилични на змии, имаха глави, с които поразяваха.
[20] Но останалите хора, които не загинаха от тези бедствия, не се покаяха за делата на ръцете си – не престанаха да служат на демони и на златни и сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят.
[21] И не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничеството си, нито за блудствата си, нито за кражбите си.