[1] Тогава ми бе дадена тръстикова пръчка за измерване, подобна на тояга, и ми бе казано: „Стани и измери с нея Божия храм и жертвеника, и онези, които се покланят в него,
[2] но не измервай външния двор на храма, понеже е даден на езичниците и те ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.
[3] И ще изпратя Своите двама свидетели, надянали вретище, да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дена.
[4] Това са двете маслинови дървета и двата светилника, които стоят пред Бога, Господа на земята.
[5] И ако някой поиска да им причини зло, огън ще излезе от устата им и ще погълне враговете им; ако някой поиска да им причини зло, ще бъде убит по този начин.
[6] Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване. Имат власт и над водите да ги превърнат в кръв и да поразят земята с всякакви бедствия, когато поискат.
[7] А когато завършат свидетелството си, звярът, който ще излезе от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.
[8] Тогава ще остави труповете им да лежат по кръстовищата на големия град, който преносно се нарича Содом, и Египет, където беше разпънат и нашият Господ.
[9] А от племената и родовете, от различните езици и народи ще гледат труповете им три дена и половина и няма да допуснат те да бъдат погребани.
[10] Онези, които живеят по земята, ще се зарадват заради смъртта им и ще се развеселят; и ще си разменят подаръци, понеже тези двама пророци измъчиха живеещите по земята.“
[11] Но ето след трите дена и половина влезе в тях дух на живот от Бога и те се изправиха на краката си, и голям страх обхвана онези, които ги гледаха.
[12] Тогава пророците чуха силен глас от небето да им казва: „Изкачете се тука!“ И се изкачиха на небето в облак, а враговете им ги гледаха.
[13] И в онзи час стана силно земетресение и една десета част от града се срина, а от труса загинаха седем хиляди души. Останалите се уплашиха и въздадоха слава на небесния Бог.
[14] Второто „горко“ мина. Ето скоро ще дойде третото „горко.“
[15] Затръби и седмият ангел. И се чуваха силни гласове в небето, които казваха: „Царството на света вече стана царство на нашия Господ и на Неговия Помазаник и ще царува за вечни времена.“
[16] И двадесет и четиримата старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха по лице и се поклониха дълбоко на Бога,
[17] казвайки: „Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който беше и Който идваш! Благодарим Ти, че прояви Твоята велика сила и се възцари!
[18] И народите се разяриха, но гневът Ти дойде и настъпи времето да бъдат съдени мъртвите и да въздадеш на Твоите слуги – пророците и вярващите, и на онези, които почитат името Ти, малки и големи, дойде времето да погубиш погубващите земята.“
[19] Тогава Божият храм на небето се отвори и се видя ковчегът на завета в Неговия храм. И започнаха светкавици, гръмотевични трясъци, земетресения и силна градушка.