[1] След това погледнах и ето една отворена врата на небето. И предишният глас, който бях чул да звучи като тръба, ми каза: „Изкачи се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това.“
[2] И веднага бях обладан от Духа. И ето на небето стоеше престол, а на престола седеше Някой,
[3] Който изглеждаше като скъпоценен камък яспис и сардис. А около престола имаше дъга, която приличаше на смарагд.
[4] Около престола имаше двадесет и четири престола, а на престолите седяха двадесет и четирима старци, облечени в бели дрехи, и на главите си имаха златни венци.
[5] От престола излизаха светкавици и гръмотевични трясъци, а пред престола горяха седем огнени факли, които са седемте Божии духове.
[6] Пред престола имаше стъклено море като кристал, а по средата, където беше престолът, и около престола – четири живи същества, отрупани отпред и отзад с очи.
[7] Първото живо същество приличаше на лъв, второто – на теле, третото имаше лице като на човек и четвъртото приличаше на летящ орел.
[8] Всяко едно от четирите живи същества имаше по шест крила. Отвън и отвътре отрупани с очи, те не преставаха денем и нощем да пеят: „Свят, свят, свят е Господ Бог Вседържител, Който беше, Който е и Който идва.“
[9] А когато живите същества въздаваха слава, почит и благодарност на Седналия на престола, на Този, Който живее вечно,
[10] двадесет и четиримата старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вечно и полагаха венците си пред престола, като казваха:
[11] „Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш славата, почитта и силата, защото Ти си сътворил всичко по Своята воля. То е било сътворено и съществува.“