[1] След това чух като че ли силен вик от огромно множество хора на небето: „Алилуя! Спасението, славата и силата принадлежат на Господа, нашия Бог.
[2] Истинни и справедливи са Неговите присъди; защото Той осъди голямата блудница, която със своето блудство поквари земята. Той отреди възмездие за кръвта на слугите Си, пролята от ръката ѝ.“
[3] И повторно възкликнаха: „Алилуя! Димът ѝ се издига за вечни времена.“
[4] Тогава двадесет и четиримата старци и четирите живи същества паднаха, поклониха се пред Бога, Който седеше на престола, и възклицаваха: „Амин, алилуя!“
[5] От престола излезе глас, който призоваваше: „Възхвалявайте нашия Бог, всички Негови слуги, както и вие, малки и големи, които благоговеете пред Него!“
[6] Тогава чух глас като че от много народ, като глас от стихийни води и като глас от силни гръмотевици: „Алилуя! Защото се възцари Господ, Бог Вседържител.
[7] Да се радваме и да се веселим, и да Му въздадем слава, защото настъпи сватбата на Агнеца и невестата се приготви за Него.“
[8] Дадоха ѝ да облече светъл и чист висон, а висонът означава праведните дела на вярващите.
[9] И ангелът ми каза: „Напиши: „Блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца“.“ Каза ми още: „Това са истинни Божии слова.“
[10] Тогава аз паднах пред неговите нозе, за да му се поклоня. Но той ми рече: „Не прави това! Аз съм служител като тебе и като твоите братя, които имат свидетелството за Иисус. Пред Бога се поклони! Защото свидетелството за Иисус е духът на пророческото слово.“
[11] След това видях небето отворено и ето – там имаше бял кон, а Онзи, Който седеше на него, се нарича Верен и Истинен. Той съди и воюва справедливо.
[12] Очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и едно написано име, което само Той знаеше.
[13] Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, а името Му – Божие Слово.
[14] Небесните войнства, облечени в бял и чист висон, Го следваха на бели коне.
[15] От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите, Той ще ги управлява с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростния гняв на Бога Вседържител.
[16] На дрехата и на бедрото Му бе написано името: „Цар на царете и Господар на господарите“.
[17] След това видях един ангел, който стоеше на слънцето. Той извика със силен глас към всички птици, които летяха в небето: „Долетете и се съберете на великата Божия вечеря,
[18] за да ядете плътта на царе, на хилядници, на храбри войни, на коне и на ездачите им, дори плътта на всякакви хора – свободни и роби, малки и големи.“
[19] Тогава видях звяра и земните царе с войнствата им, събрани да водят битка против Седналия на коня и войнството Му.
[20] Звярът беше уловен, а заедно с него и лъжепророкът, който беше вършил пред него знамения, с които заблуди онези, които бяха приели да бъдат белязани със знака на звяра и се бяха покланяли на изображението му. Те и двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро с горящия жупел.
[21] А останалите бяха убити с меча, излизащ от устата на Онзи, Който седеше на коня. И всички птици се наситиха от плътта им.