[1] Спомни си, Господи, какво се извърши над нас. Погледни и виж как сме поругани!
[2] Нашето наследство премина в чужди, нашите къщи – в чужденци.
[3] Останахме сираци, без баща, а майките ни станаха вдовици.
[4] Пием водата си срещу сребро, доставяме си дърва с пари.
[5] Бият ни по врата, трудим се и отдих за нас няма.
[6] Протягаме ръка към египтяни за договор, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
[7] Бащите ни грешиха; няма ги вече, ние търпим наказание за техните беззакония.
[8] Роби владеят над нас и няма кой да ни избави от ръцете им.
[9] Хляба си добиваме с опасност за живота от меч в пустинята.
[10] От палещ глад кожата ни е почерняла като пещ.
[11] Враговете безчестят жени в Сион, девици – в градовете юдейски.
[12] Князете бяха обесени от техните вражи ръце, стареи не бяха почетени.
[13] Юноши работят с камъни за стриване на жито и момчета падат под товари дърва.
[14] Старци престанаха да са при градските порти; младежи не пеят.
[15] Свърши се радостта на сърцето ни; нашето хоро се обърна на плач.
[16] Падна венецът от главата ни; горко ни, тъй като съгрешихме.
[17] Затова нашите сърца чезнат, от това потъмняха нашите очи.
[18] Защото чакали се скитат по планината Сион, която лежи опустошена.
[19] Но Ти, Господи, пребъдваш за вечни времена; Твоят престол пребъдва от род в род.
[20] Защо напълно ни забравяш? Защо ни изоставяш тъй дълго?
[21] Възвърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашия живот.
[22] Нима напълно си ни отхвърлил? Нима безмерно си се разгневил срещу нас?