[1] Аз съм човек, който е изпитал бедствие от жезъла на Божия гняв.
[2] Той ме поведе надалеч в плен и ме въведе в дълбока тъмнина, а не на светло.
[3] Той се обърна против мене отново и всеки ден обръща ръката Си.
[4] Той смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми.
[5] Обсади ме и ме обкръжи с горчила и теглила.
[6] Постави ме на тъмно място, а не на светло, подобно на онези, които починаха отдавна.
[7] Той ме заобиколи със стена, тъй че да не мога да изляза. Направи веригите ми тежки
[8] и когато зовях и ридаех, затвори ухо за молитвата ми.
[9] С камъни прегради пътищата ми, препречи пътеките ми.
[10] Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
[11] изкриви пътищата ми и ме разкъса, и ме опустоши;
[12] изопна лъка Си и ме постави като прицел на стрели;
[13] простреля сърцето ми със стрели от колчана Си.
[14] Станах за присмех на целия си народ, всекидневна тяхна подигравателна песен.
[15] Той ме пресити с горчивини, напои ме с пелин;
[16] разби с камъни зъбите ми, покри ме с пепел.
[17] И мирът избяга от душата ми. Аз забравих благоденствието и казах:
[18] „Загинаха славата ми и моята надежда в Господа.“
[19] Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката.
[20] Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене.
[21] Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда:
[22] по милост на Господа ние не изчезнахме, защото милосърдието Му не е пресекнало –
[23] то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност!
[24] Господ е моят дял, казва душата ми, и така, на Него ще се надявам.
[25] Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси.
[26] Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа.
[27] Добре е за човека, когато носи иго на младини.
[28] Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него.
[29] Нека поставя устата си в праха, мислейки: „Може би още има надежда.“
[30] Нека подлага страната си на онзи, който го удря, до пресита да приема хули,
[31] понеже Господ не отхвърля за вечни времена.
[32] Въпреки че е пратил печал, Той и ще помилва според изобилната Си благост.
[33] Защото Той не оскърбява по желание на сърцето Си и не огорчава синовете човешки.
[34] Но когато биват тъпкани всички затворници на страната,
[35] когато неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
[36] когато онеправдават човека в съда, нима Господ не вижда?
[37] Кой би могъл да каже, че нещо става, ако не е заповядал Господ?
[38] Нали от устата на Всевишния произлизат бедствие и благополучие?
[39] За какво би скърбял човек, докато е жив? Нека всеки скърби, когато е наказван за греховете си.
[40] Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа.
[41] Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата.
[42] Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади.
[43] Ти се облече с гняв и ни преследваше; умъртвяваше ни, не ни съжали.
[44] Ти закри Себе Си с облак, за да не достига молитвата ни до Тебе.
[45] Направил си ни като смет и отвращение сред народите.
[46] Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
[47] Паника и яма, опустошение и разорение налетяха върху нас.
[48] Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ.
[49] Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане,
[50] докато не погледне Господ милостиво и не види от небесата.
[51] Окото ми прави да страда моята душа заради всички дъщери на моя град.
[52] Защото без причина моите врагове дебнеха да ме хванат като птичка.
[53] Захвърлиха живота ми в яма и ме затрупаха с камъни.
[54] Водите се издигнаха до главата ми. Аз си казах: „Загинах.“
[55] От дълбоката яма призовах името Ти, Господи.
[56] Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си за моята въздишка и за моя плач!
[57] Ти се приближаваше, когато Те призовавах, и казваше: „Не бой се!“
[58] Ти защитаваше, Господи, делото на моята душа, изкупваше моя живот.
[59] Ти виждаш, Господи, онеправданието ми: „Отсъди делото ми!
[60] Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи срещу мене;
[61] Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи срещу мене,
[62] думите на ония, които се надигат срещу мене, и всеки ден заговорничат против мене.
[63] Погледни: седнат ли, станат ли, аз съм присмехулна песен за тях.
[64] Въздай им, Господи, според делата на ръцете им.
[65] Прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху тях.
[66] Преследвай ги с гняв и ги изтреби от поднебесието, Господи!“