[1] Как е потъмняло златото, изменило се е най-чистото злато! Камъните на светилището са разхвърляни на всеки кръстопът.
[2] Скъпоценните синове на Сион, някога равноценни с най-чисто злато, как се уподобиха сега на глинени съдове, изделие на грънчарски синове.
[3] Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята.
[4] Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда. Децата искат хляб и няма кой да им подаде.
[5] Тези, които са яли отбрани ястия, гинат по улиците; охранените в скъпи дрехи се валят в смет.
[6] Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греховете на Содом: той беше сринат мигновено и човешки ръце не са се допирали до него.
[7] Князете ѝ бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко. Телата им бяха по-хубави от корали. Видът им беше като сапфир,
[8] а сега лицето им е по-тъмно от сажди. Не ги познават по улиците. Кожата им прилепна към костите, стана суха като дърво.
[9] Убитите с меч са по-честити от онези, които убива гладът, защото тези чезнат, поразявани от липса дори на полски плодове.
[10] Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си, за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим.
[11] Господ изпълни докрай гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който разруши основите му.
[12] Царете земни и всички живеещи по света не вярваха, че врагът и неприятелят ще влязат през йерусалимските порти.
[13] Всичко това е поради греховете на лъжепророците му и поради беззаконията на неговите свещеници, които сред него проливаха кръвта на праведници,
[14] скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се култово с кръв, така че никой не дръзваше да се допре до дрехите им.
[15] „Отстъпете вие, вие сте нечисти!“, викаха им. „Отстранете се, отстранете се! Не се допирайте до нас!“ Те бягаха и се скитаха, а между народите се говореше: „Няма да ги има вече!“
[16] Сам Господ ги разпръсна. Той няма вече да бди над тях, защото не уважават свещениците, нямат милост към старците.
[17] Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ. От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси.
[18] А те ни дебнеха на всяка стъпка, за да не можем да ходим по нашите улици. Краят ни се приближи, нашите дни се изпълниха. Нашият край дойде.
[19] Тези, които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите в небето. Гонеха ни по планини, поставиха засади за нас в пустинята.
[20] Духът на живота ни, помазаникът Господен, царят, за когото казвахме: „Под неговата сянка ще живеем сред народите“, е уловен в техните клопки.
[21] Радвай се и се весели, дъще Едомова, жителка на земята Уц! Но и до тебе ще дойде чашата на съда – ще се опиеш и ще се разголиш.
[22] Дъще Сионова, наказанието за твоето беззаконие се свърши. Той няма да те закарва в плен. Но, дъще Едомова, Той ще накаже беззаконието ти и ще разкрие твоите грехове.