[1] Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица.
[2] Горко плаче тя нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Измежду всичките ѝ любовници няма кой да я утеши. Всички нейни приятели ѝ изневериха, станаха нейни врагове.
[3] Юда отиде и се пресели поради бедствие и тежко робство. Живее между езичници, не намира покой. Всички, които го преследваха, го настигнаха в теснини.
[4] Пътищата към Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празници. Всичките му порти запустяха. Свещениците му въздишат, девиците му са печални. Горко и на самия него!
[5] Враговете му го покориха, неприятелите му плячкосват, защото Господ му изпрати скърби поради многото му беззакония; децата му бяха подкарани в плен пред противника.
[6] И беше взето от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие. Първенците ѝ са като елени, които не намират пасища. Изтощени, те не можеха да избягат от преследвача.
[7] В дните на бедността и на лишението от дом Йерусалим си спомни за всички свои съкровища, каквито имаше в предишни дни. Когато народът му падна във вража ръка, никой от неговите съюзници не му помогна. Враговете му злорадстват и се надсмиват за неговото опустошение.
[8] Йерусалим тежко съгреши. Затова стана за отвращение. Всички, които го прославяха, го презряха, защото видяха голотата му. И сам той въздиша и се обръща назад в посрама.
[9] По полата му беше нечистотата му, но той не помисляше за следствието от греха си и се унизи много, и няма кой да го утеши. „Погледни, Господи, моето бедствие, казва той, понеже врагът ми се е възгордял!“
[10] Врагът простря ръка върху всичките му скъпоценности. Той вижда в ужас как езичници навлизат в светилището на Господа, за което Ти си заповядал да не влизат в Твоето събрание.
[11] Целият му народ въздиша, търсейки хляб, дава ценности за храна, за да запази живота си. „Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!“
[12] Вие, които минавате по пътя, дано не ви сполети подобно нещо! Погледнете и вижте, има ли болка като моята болка, каквато ме е сполетяла, каквато Господ ми изпрати в деня на пламенния Си гняв?
[13] Той изпрати отгоре огън в костите ми, който ги обхвана; постави клопка за краката ми, повали ме, направи ме да бедствам, направи ме пуст и да боледувам всеки ден.
[14] Ярема на беззаконията ми Той стегна около шията ми. Те се сплетоха и се струпаха на врата ми. Той отслаби силите ми. Господ ме предаде в ръцете на ония, на които не мога да противостоя.
[15] Господ повали всред мене всички мои храбри мъже, свика против мене събрание, за да унищожи младите ми воини. Като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Юда.
[16] Затова аз плача. Окото ми, окото ми вода излива, понеже е далече от мене утешител, който би оживил душата ми. Жителите ми са съсипани, понеже врагът надделя.
[17] Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. Господ даде заповед срещу Яков съседите му да станат негови врагове. Йерусалим стана нечистота посред тях.
[18] Справедлив е Господ, защото се разбунтувах срещу словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка! Момичетата и младежите ми бяха взети в плен.
[19] Зова любовниците си, но те ме излъгаха. Свещениците ми и старците ми умират от глад в града, когато си търсят храна, за да запазят живота си.
[20] Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува. Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито. По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи – владее смърт.
[21] Чуха, че стена, а утешител нямам. Чуха всичките ми врагове за моята неволя и се зарадваха, че Ти си сторил това. О, да би привел деня, който Ти възвести, и те да станеха като мене!
[22] Нека се разкрие пред лицето Ти цялата им порочност. И постъпи с тях, както постъпи с мене поради всичките ми грехове, защото са тежки моите стенания и сърцето ми изнемогва.