[1] В тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен адар, когато трябваше да се изпълни заповедта на царя и когато враговете на юдеите се надяваха да нападнат юдеите, се случи обратното – юдеите подчиниха враговете си.
[2] Юдеите се събраха в градовете и във всички области на царството, за да подчинят онези, които им мислеха зло. И никой не им се противопостави, защото се страхуваха от тях.
[3] Сатрапите на царя и управителите на области, военачалниците и царските писари бяха на страната на юдеите, защото се страхуваха от Мардохей.
[4] Така гласеше царската разпоредба – неговото име да се почита навред в царството.
[5] Така юдеите поразиха неприятелите си с меч в едно голямо кръвопролитие. Постъпиха с тях, както си пожелаха.
[6] В столицата Суза юдеите избиха петстотин човека.
[7] Това са Паршандата, Далфон, Асфата,
[8] Пората, Адалия, Аридата,
[9] Пармаща, Арисая, Аридая, Вакезата,
[10] както и десетте синове на врага на юдеите Аман, син на Амадат. Но нищо не плячкосаха.
[11] В същия ден на царя бе съобщен броят на избитите в Суза.
[12] И царят рече на Естир: „Само в Суза юдеите са избили петстотин човека и десетте синове на Аман. Какво ли са направили по другите области? Ако имаш друго желание или молба, ще се изпълни и удовлетвори.“
[13] Естир му отговори: „Нека бъде позволено на юдеите утре да вършат същото, а телата на десетте синове на Аман да бъдат обесени.“
[14] Царят се съгласи с това. И последва втора заповед за юдеите в Суза и синовете на Аман бяха обесени.
[15] На четиринадесетия ден от месец адар юдеите от Суза отново се събраха и избиха триста човека, но нищо не плячкосаха.
[16] Останалите юдеи от всички области на царството също се събраха да се бранят. Те се избавиха от враговете си, като избиха седемдесет и пет хиляди, но нищо не плячкосаха.
[17] Това стана на тринадесетия ден от месец адар. А на четиринадесетия ден от същия месец юдеите се успокоиха и го прекараха като празник с гощавка и веселие.
[18] Юдеите в Суза, които се събираха в два поредни дена, тринадесетия и четиринадесетия, отпразнуваха петнадесетия с гощавка и веселие.
[19] Затова и юдеите, разпръснати навред по околностите, празнуват с гощавка и веселие четиринадесетия ден от месец адар и се даряват взаимно с подаръци.
[20] И Мардохей описа тези събития в книга, която разпрати до юдеите, населяващи царството на Артаксеркс, отблизо и далеч,
[21] за да се установят четиринадесетият и петнадесетият ден от месец адар ежегодно като празници,
[22] в които юдеите са се избавили от своите врагове. А адар е месецът, в който скръбта им се е превърнала в радост, а тъгата – в празник. Този празник трябва да се отбелязва с гощавка, веселие и даряване с подаръци на ближни и бедни.
[23] Юдеите приеха това, което сториха и което Мардохей бе описал, като обичай:
[24] как вугеецът Аман, Амадатовият син, враг на юдеите, започна да ги преследва и чрез жребий определи ден, в който да ги погуби;
[25] и как отиде Естир при царя и той изпрати ново писмо, чрез което обърна плановете на Аман срещу него, така че да бъдат обесени той и синовете му.
[26] Ето защо нарекоха тези дни Пурим, тъй като на техния език „пур“ означава „жребий“. И така, заради написаното в това писмо и заради събитията, които видяха и преживяха,
[27] юдеите установиха този празник като задължителен и неотменен и го приеха в обичаите си за себе си, за своите потомци и за онези, които биха се присъединили към тях. Възпоменанието за тези два дена да е ежегодно според предписанията.
[28] Тези дни трябва да се помнят от всички поколения, във всички семейства и всички области и градове. Юдеите да не забравят Пурим и споменът за него да не изчезне през поколенията.
[29] Царица Естир, дъщеря на Авихаил, заедно с юдеина Мардохей написа второ писмо, с което да утвърдят празнуването на Пурим.
[30] И той изпрати това писмо с мир и вярност до всички сто двадесет и седем области в царството на Артаксеркс,
[31] за да приемат всички те празника Пурим така, както юдеинът Мардохей и царица Естир разпоредиха и го вмениха като задължение на себе си и на наследниците си в дните на пост и плач.
[32] Естир установи с разпоредба този празник и това бе вписано за възпоменание в летописите.