[1] След тези събития гневът на царя се уталожи и той си спомни за Астин и за присъдата, която ѝ бе отредил.
[2] Тогава слугите, които обслужваха царя, му казаха: „Да потърсим за царя добри и хубави девойки!
[3] Царят може да назначи във всяка област на царството служители, които да изберат хубави девици и да ги доведат в харема в столицата Суза. Там ще бъдат поверени на царския евнух Хегай, който надзирава жените. Той ще им даде всичко необходимо, за да се грижат за красотата си.
[4] Девойката, която се хареса на царя, да стане царица вместо Астин.“ Това се понрави на царя и той постъпи така.
[5] Имаше в столицата Суза един юдеин на име Мардохей, синът на Яир – син на Семей, син на Кисей, от Вениаминовото племе.
[6] Той беше сред пленниците, които вавилонският цар Навуходоносор бе откарал на заточение от Йерусалим заедно с юдейския цар Йехония.
[7] Мардохей беше настойник на едно момиче – Хадаса. Това е всъщност Естир, дъщеря на чичо му Аминадав, чиито родители бяха починали. След смъртта на нейните родители той я отгледа. Момичето беше наистина много красиво.
[8] След като царската наредба беше огласена, много девойки бяха доведени в столицата Суза под надзора на Хегай. Естир също беше доведена при надзирателя на харема.
[9] Момичето му се понрави и спечели неговото благоволение. Той незабавно разпореди да ѝ дадат всичко необходимо за нейната красота, храна и седем девойки, подбрани от царския дворец, за да ѝ служат. Хегай премести нея и прислугата ѝ в най-добрите помещения на двореца.
[10] Естир пък не разкри нито потеклото си, нито отечеството си, понеже Мардохей ѝ беше наредил така.
[11] А Мардохей всеки ден обикаляше пред двора на харема, за да разбере как е Естир и какво става с нея.
[12] Редът на всяка девойка идваше, когато изтече дванадесетият месец. Затова те се подготвяха, като шест месеца се мажеха със смирново масло и шест месеца с благовония и други масла, които обикновено жените употребяват.
[13] И тогава момичето се явяваше пред царя. За тази среща девойката вземаше от харема със себе си всичко, което пожелаеше.
[14] Вечерта тя влизаше, а сутринта се връщаше в друг харем под надзора на Шаасгаза, царския управител на харема. И тя вече не влизаше при царя, освен ако той не заповядаше да я повикат.
[15] Когато дойде време за Естир, дъщерята на Авихаил, чичото на Мардохей, да отиде при царя, тя не пожела нищо освен определеното от надзорника Хегай, пазач на жените. С това Естир спечели благосклонността на всички, които я познаваха.
[16] Така Естир бе въведена при цар Артаксеркс в дванадесетия месец – месец тебет, в седмата година на царуването му.
[17] Царят обикна Естир, която му се понрави повече от всички други девойки, и той я короняса и я направи царица на мястото на Астин.
[18] След това царят даде голямо угощение на всички свои съветници и царедворци в чест на Естир и обяви намаление на данъците за своите поданици.
[19] А когато отвеждаха девойките, Мардохей вече беше на служба на царските порти.
[20] Естир не разкри своето потекло, както ѝ бе наредил Мардохей. Тя изпълняваше неговите наредби така, както и когато живееше при него.
[21] А когато Мардохей седеше при царските порти, двама царски служители, Гавата и Тара, които пазеха входа, замисляха да убият цар Артаксеркс.
[22] Мардохей разбра това и предупреди Естир. Тя разказа за това на царя.
[23] Случаят беше проверен и двамата царедворци бяха намерени за виновни. Те бяха обесени, а събитието беше вписано в царските летописи.