[1] Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим петдесет и пет години.
[2] Но той не постъпваше праведно пред Господа, а подражаваше в мерзостите на народите, които Господ беше прогонил пред израилтяните;
[3] построи отново оброчищата, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на Ваал и статуи на Ашера и се кланяше и служеше на всички небесни светила.
[4] Той издигна жертвеници в Господния храм, за който Господ беше казал: „В Йерусалим ще пребъде името Ми за вечни времена.“
[5] Издигна жертвеници и в двата двора на Господния храм, посветени на всички небесни светила.
[6] Принасяше в жертва чрез изгаряне синовете си в долината Бен-Хином, гадаеше, врачуваше и правеше магии, общуваше с предсказатели и хора, които призоваваха мъртъвци.
[7] В дома на Господа постави изваяния идол, който нареди да направят и за който Бог беше казал на Давид и на сина му Соломон: „Ще положа името Си за вечни времена в този дом и в Йерусалим, който избрах от всички племена на Израил.
[8] И ако слушат и вършат всичко, което им заповядах – закона, наредбите и заповедите, дадени чрез Мойсей, кракът на Израил няма да напусне земята, която отредих за предците им.“
[9] Но Манасия подведе Юдея и жителите на Йерусалим да постъпват по-лошо и от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.
[10] И Господ напомни за това на Манасия и на хората му, но те не послушаха.
[11] Затова Господ прати против тях военачалниците на асирийския цар. Те заловиха Манасия, оковаха го във вериги и го отведоха във Вавилон.
[12] А когато беше в беда, той се помоли на Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на предците си.
[13] След като се помоли на Бога, Той прояви милостта Си, чу молитвата му и го върна в Йерусалим, в неговото царство. Тогава Манасия разбра, че Господ е истинският Бог.
[14] След това Манасия построи външната стена на Давидовия град в долината, западно от Геон, чак до Рибните порти, прекара я около Офел и я издигна високо. Постави военачалници във всички укрепени градове на Юдея.
[15] Царят премахна чуждите божества и идоли от Господния храм и всички жертвеници, които беше издигнал върху хълма на Господния храм и в Йерусалим, и ги изхвърли извън града.
[16] Той поправи жертвеника на Господа и принесе върху него мирни и благодарствени жертви, и заповяда на юдеите да служат на Господа, Бога на Израил.
[17] Но народът все още принасяше жертви по оброчищата, макар и само на Господа, своя Бог.
[18] Останалите дела на Манасия, молитвата към Бога и думите на пророците, които му говориха от името на Господа, Бога на Израил, са записани при делата на израилските царе.
[19] А молитвите му и как Бог прояви милостта Си към него, всичките му грехове, беззаконията му, местата, по които беше издигнал оброчища, статуи на Ашера и други идоли, преди да се покае, са описани в записките на Хозая.
[20] Манасия почина при предците си и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари синът му Амон.
[21] Амон беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим две години.
[22] Той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше и неговият баща, Манасия. Амон принасяше жертви на всички идоли, направени от баща му Манасия; и им служеше.
[23] Той не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия, напротив, Амон вършеше все повече грехове.
[24] Тогава слугите му направиха заговор против него и го убиха в дома му.
[25] А народът изби всички участници в заговора против цар Амон и издигна вместо него сина му Йосия за цар.