[1] В тридесет и шестата година от царуването на Аса израилският цар Вааса се вдигна против Юдея и започна да строи Рама, за да не може никой да влиза или излиза от царството на Аса юдейски.
[2] Тогава Аса изнесе сребро и злато от съкровищницата на Господния храм и на царския дом и го изпрати на сирийския цар Венадад в Дамаск с посланието:
[3] „Нека установим съюз между мене и тебе, какъвто имаше между моя и твоя баща. Затова ти изпращам сребро и злато, иди и развали съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от границите ми.“
[4] Венадад послуша Аса и изпрати военачалниците на войските против израилските градове. И те опустошиха Йон, Дан, Авел-Маим, както и всички складове в Нафталимовите градове.
[5] Като чу за това, Вааса се отказа да строи в Рама и прекрати работата по укреплението.
[6] Тогава цар Аса събра всички юдеи, за да отнесат камъните и дърветата, които Вааса беше приготвил за укрепването на Рама. С тях той построи Гева и Мицфа.
[7] В това време при юдейския цар Аса дойде ясновидецът Ананий и му каза: „Понеже ти се уповаваше на царя на Сирия, а не на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар не попадна в ръцете ти.
[8] Не бяха ли етиопците и ливийците по-многобройни и с много повече колесници и конници? Тогава обаче ти се довери на Господа и Той ги предаде в твоите ръце.
[9] Защото Господ оглежда цялата земя, за да помага на онези, чиито сърца са изцяло предани на Него. Но ти сега постъпи безразсъдно и затова отсега нататък ще водиш войни.“
[10] Аса се разгневи на ясновидеца, думите против него го подразниха и той го хвърли в затвор. По това време Аса преследваше някои от народа.
[11] Делата на Аса отначало докрай са описани в Книгата на юдейските и израилските царе.
[12] На тридесет и деветата година от царуването си болест засегна краката му. Макар страданията му да се увеличаваха, той не потърси лек от болестта при Господа, а от лекари.
[13] Аса почина при предците си на четиридесет и първата година от царуването си.
[14] Той беше погребан в гробницата, която сам си беше изградил в града на Давид; положиха го на легло, изпълнено с благовонни масла, приготвени според обичая, и в негова памет запалиха голям огън.