Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] В осемнадесетата година от царуването на Йеровоам Авия стана цар на Юдея.

[2] Той властваше в Йерусалим три години. Майка му се казваше Михая, дъщеря на Уриил от Гива. Между Авия и Йеровоам също започна война.

[3] Авия излезе на бой с храбра войска от четиристотин хиляди отбрани мъже, а Йеровоам застана против него с осемстотин хиляди души, също така силни и храбри.

[4] Тогава Авия се изкачи на Цемараим, една от Ефремовите планини, и извика: „Чуйте ме, Йеровоаме и всички вие, израилтяни!

[5] Не знаете ли, че Господ, Бог на Израил, даде право на Давид чрез ненарушим завет той и потомците му да царуват завинаги над израилтяните?

[6] И въпреки това Йеровоам, синът на Нават, който беше слуга на Давидовия син Соломон, се надигна срещу господаря си.

[7] Около него се събраха долни хора и беззаконници. Те превъзхождаха Ровоам, защото беше още млад и неопитен и не можеше да им се противопостави.

[8] И сега вие възнамерявате да се противите на царството, което Господ е дал в ръцете на Давидовите потомци, понеже сте многобройни и имате златни телета, които Ровоам ви е определил за богове.

[9] Нали вие изгонихте свещениците на Господа, Аароновите потомци и левитите, и си поставихте свещеници, както правят другите народи? Всеки, който дойде с теле и седем овена, става свещеник, но на лъжливи богове.

[10] А у нас Господ е нашият Бог! Ние не сме го изоставили. Аароновите потомци служат като свещеници на Господа, а левитите изпълняват своята служба.

[11] Всяка сутрин и вечер те изгарят всеизгаряния и кадят благоуханен тамян, нареждат хлябове върху чиста трапеза и палят златния светилник и кандилцата му, за да горят всяка вечер, защото ние пазим наредбата на Господа, а вие Го изоставихте.

[12] И ето с нас е Бог, Който ни води! Неговите свещеници тръбят гръмогласно против вас бойни звуци. Синове на Израил, не воювайте против Господа, Бога на вашите предци, защото няма да успеете!“

[13] В това време Йеровоам изпрати хора в тила им, така че той и част от войската му стояха пред юдеите, а останалите направиха засада.

[14] Когато юдеите се огледаха, видяха, че боят се водеше пред тях и в тила им. Тогава те призоваха Господа и свещениците затръбиха с тръбите.

[15] Юдеите нададоха боен вик. При този вик на юдейската войска Бог порази Йеровоам и израилтяните пред Авия и юдеите.

[16] Израилтяните побягнаха пред юдеите, защото Бог ги предаде в ръцете им.

[17] Авия и неговият народ им нанесоха тежко поражение. Загинаха петстотин хиляди отбрани мъже на Израил.

[18] Тогава израилтяните се смириха, а потомците на Юда надделяха, защото се уповаваха на Господа, Бога на предците си.

[19] Авия преследва Йеровоам и му отне градовете Ветил, Йешана и Ефрон с техните околности.

[20] Йеровоам не успя повече да се съвземе по времето на Авия. Накрая Господ го порази и той умря.

[21] А Авия се укрепи, взе си четиринадесет жени и му се родиха двадесет и двама синове и шестнадесет дъщери.

[22] Останалите дела на Авия, постъпките му и изреченото от него са описани в книгите на пророк Идо.

[23] Когато Авия почина, погребаха го при предците му в града на Давид. Като негов наследник на трона се възцари синът му Аса. По негово време следващите десет години в страната имаше мир.

Втора книга на Летописите — Chapters