[1] След това моавците и амонците, а с тях и някои от маонците тръгнаха на война против Йосафат.
[2] Тогава дойдоха хора и известиха на Йосафат: „Против тебе идва голямо множество от другата страна на Мъртво море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, наричан още Ен-Геди.“
[3] А Йосафат се уплаши, обърна се към Господа и обяви пост по цяла Юдея.
[4] И юдеите се събраха, за да молят за помощ Господа; дойдоха да Го молят от всички юдейски градове.
[5] Йосафат застана сред насъбралите се юдеи и йерусалимци в дома на Господа, пред двора,
[6] и каза: „Господи, Боже на предците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Не си ли Ти владетел на всички царства на народите? В Твоята ръка са силата и могъществото и никой не може да Ти се противи!
[7] Нали Ти, Боже наш, изгони жителите на тази страна пред Своя народ Израил и я даде завинаги на потомците на Своя възлюбен Авраам!
[8] И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в Свое име, и казаха:
[9] „Ако ни сполети нещастие – меч, наводнение, мор или глад, ще застанем пред този дом и пред Тебе, защото тук се почита името Ти. И в нещастието си ще извикаме към Тебе и Ти ще ни чуеш и избавиш.“
[10] И сега ето амонците, моавците и жителите на планината Сеир, през чиито земи Ти не позволи на израилтяните да преминат, когато идваха от египетската страна, и така те ги отминаха и не ги изтребиха,
[11] ето как ни се отплащат, като идват да ни прогонят от Твоето владение, което си ни дал за наследство.
[12] Боже наш! Нима няма да ги съдиш? Защото нямаме сила да противостоим на това голямо множество, което идва против нас, и ние не знаем какво да правим. Нашият взор е отправен към Тебе.“
[13] И всички родове в Юдея стояха пред Господа с жените и децата си.
[14] Тогава Господният Дух слезе върху Йозиил, сина на Захария, син на Ванея, син на Йеиел, син на Матания, левит от Асафовите потомци,
[15] и каза: „Слушайте, цяла Юдея, вие, жители на Йерусалим, и ти, царю Йосафате! Не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото тази война не е ваша, а Божия!
[16] Утре излезте против тях. Ето те се изкачват по възвишението Циц и вие ще ги намерите при изхода на долината към пустинята Йеруил.
[17] В този бой няма да се сражавате вие. Пристъпете, жители на Юда и Йерусалим, застанете и гледайте спасението си, което Господ ви изпраща! Не бойте се и не се страхувайте, а излезте утре против тях и Господ ще бъде с вас.“
[18] Тогава Йосафат коленичи, цяла Юдея и жителите на Йерусалим паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.
[19] А левитите, Каатови и Корееви потомци, прославиха Господа с мощни гласове.
[20] На сутринта станаха рано, за да се отправят към Текойската пустиня. Но преди да тръгнат, Йосафат застана отпред и каза: „Чуйте ме, юдеи и вие, жители на Йерусалим! Вярвайте в Господа, своя Бог, и ще се утвърдите, вярвайте в пророците Му и ще успеете!“
[21] И като се посъветва с народа, определи певци, които да вървят пред войската във великолепните си одежди и да славят Господа с думите: „Хвалете Господа, защото милостта Му е вечна!“
[22] Като започнаха хвалебните песни, Господ причини раздор сред амонците, моавците и жителите на планината Сеир, които бяха тръгнали против Юдея, и те бяха разбити,
[23] защото амонците и моавците се вдигнаха против жителите на планината Сеир, за да ги нападнат и изтребят. А като погубиха жителите на планината Сеир, те започнаха да се изтребват помежду си.
[24] Когато юдеите стигнаха до мястото, откъдето се виждаше пустинята, и погледнаха към вражеските позиции, видяха навсякъде по земята трупове и никой не се беше спасил.
[25] Тогава Йосафат и хората му отидоха да съберат плячката. Сред мъртвите те намериха огромно богатство, облекла и скъпоценни вещи. Плячката, която събраха, беше толкова много, че не можеха да я отнесат. Тя беше толкова много, че три дена я събираха.
[26] А на четвъртия ден се събраха в долината Бераха и там благословиха Господа. Затова и тази долина се нарича и до днес Бераха – долина на благословението.
[27] След това всички юдеи и жители на Йерусалим, начело с Йосафат, си тръгнаха радостни към Йерусалим, понеже Господ им даде възможност да тържествуват над враговете.
[28] Те се върнаха в Йерусалим пред дома на Господа с псалтири, арфи и тръби.
[29] И страх от Бога обзе всички царства по земята, като чуха, че Господ е воювал против враговете на Израил.
[30] И така, царството на Йосафат се успокои, защото неговият Бог му даде спокойствие отвред.
[31] Така Йосафат царуваше над Юдея. Когато се възцари, беше на тридесет и пет години, а царуването му в Йерусалим продължи двадесет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря на Салаил.
[32] Той вървеше по пътя на баща си Аса и не се отклони от него, а вършеше това, което беше праведно пред Господа.
[33] Само оброчищата не бяха премахнати, понеже народът още не беше обърнал сърцето си към Бога на своите предци.
[34] А останалите дела на Йосафат отначало докрай са описани в записките на Ииуй, Ананиевия син, които са добавени към Книгата на израилските царе.
[35] Но след това юдейският цар Йосафат се сдружи с Охозия, царя на Израил, който вършеше беззаконие.
[36] Той се сдружи с него, за да построят кораби, които да плават до Тарсис. И построиха корабите в Ецион-Гавер.
[37] Тогава Елиезер, Додавовият син от Мареша, изрече пророчество против Йосафат: „Понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще съсипе твоето дело.“ И така, корабите се разбиха и не можаха да отплават към Тарсис.