[1] Приближиха се до Рагуиловия дом. Сара ги посрещна и поздрави, и те – нея, и ги въведе в дома.
[2] И рече Рагуил на жена си Една: колко прилича тоя момък на Товита, братовия ми син!
[3] Рагуил ги попита: отде сте вие, братя? Те му отговориха: ние сме от Нефталимовите синове, пленени в Ниневия.
[4] Попита ги още: познавате ли нашия брат Товита? Те отговориха: познаваме. После попита: здрав ли е той? Те отговориха: жив и здрав е.
[5] А Товия рече: той е мой баща.
[6] И спусна се към него Рагуил, целува го и плака.
[7] И благослови го и рече: ти си син на честен и добър човек. Но, като чу, че Товит изгубил зрение, разтъжи се и плака;
[8] плакаха и жена му Една, и дъщеря му Сара. И ги приеха много любезно,
[9] па заклаха овен и сложиха обилни ястия. А Товия рече на Рафаила: брате Азария, поприказвай, за което говори по пътя: нека се уреди тая работа!
[10] И той обади на Рагуил а тия думи, а Рагуил рече на Товия: яж, пий и весели се, защото ти трябва да вземеш дъщеря ми. Обаче ще ти кажа правото:
[11] давах дъщеря си на седем мъже, и, когато влизаха при нея, в същата нощ умираха. Но ти сега бъди весел! Товия отговори: тука не ще ям нищо, докле не се сговорите и условите с мене! Рагуил рече: вземи я ей сега по право; ти си неин брат, и тя е твоя; Бог Милосърдний да ви нареди най-добре!
[12] Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде на Товия за жена, думайки: ето, по закона Моисеев, вземи и я води при баща си. И ги благослови.
[13] Повика и жена си Една, взе свитък, написа договор и го запечата.
[14] И почнаха да ядат.
[15] И Рагуил повика жена си Една и рече ѝ: приготви, сестро, друга спалня и я въведи.
[16] Тя направи, както той каза: въведе я там, па заплака и прие взаимно сълзите на дъщеря си, като ѝ рече:
[17] успокой се, дъще: Господ, Бог на небето и на земята, ще ти даде радост вместо скръб. Успокой се, дъще!