[1] Товит свърши славословието.
[2] Той беше на осемдесет и осем години, когато изгуби зрението, и след осем години прогледа. И правеше милостиня и продължаваше да благоговее пред Господа Бога и да Го прославя.
[3] Найсетне, той остаря твърде много и повика сина си и шестте му сина и му рече: сине, вземи синовете си; ето аз остарях и вече съм при края на живота си.
[4] Иди в Мидия, сине, защото съм уверен, че Ниневия ще бъде разорена, както говори пророк Иона; а в Мидия ще бъде по-спокойно до някое време. Нашите братя, които се намират в прадедската земя, ще бъдат пръснати вън от тая добра земя; Иерусалим ще стане пустиня, и домът Божий в него ще бъде изгорен и до някое време ще остане пуст.
[5] Но Бог пак ще ги помилува и ще ги върне в земята; и те ще издигнат дом Божий, – не такъв като предишния, – докле се изпълни времето на вековете. И след това ще се върнат от плен и ще построят Иерусалим великолепно, и домът Божий ще бъде обновен в него за всички родове на вековете, – сграда величествена, както говориха за него пророците.
[6] И всички народи ще се обърнат и истински ще благоговеят пред Господа Бога и ще съборят идолите си;
[7] и всички народи ще благославят Господа. И Неговият народ ще прославя Бога, и Господ ще въздигне Своя народ; и всички, които истински и праведно обичат Господа Бога, ще се радват, като правят милост на нашите братя.
[8] И тъй, сине, излез из Ниневия, защото бездруго ще се изпълни това, което говори пророк Иона.
[9] Но ти пази закона и заповедите и бъди милостив и справедлив, за да ти бъде добре.
[10] Погреби ме прилично, и майка си с мене, и после не оставайте в Ниневия. Сине, гледай, какво направи Аман с Ахиахара, който го възпита: как той от светлина го въведе в тъмнина, и как му биде отвърнато. Ахиахар биде спасен, а оня получи достойна награда – слезе в тъмнина. Манасия прави милостиня, и биде спасен от смъртната мрежа, която му бяха поставили; Аман пък падна в мрежата и загина.
[11] И тъй, деца, знайте, какво милостиня върши и как справедливост спасява. Като каза това, душата му го напусна в леглото; той беше на сто петдесет и осем години, и син му го погреба с чест.
[12] Когато умря Ана, той погреба и нея заедно с баща си. След това Товия с жена си и децата си отиде в Екбатана при тъста си Рагуила,
[13] и достигна честна старост, и погреба прилично тъста и тъща си и наследи имота им и имота на баща си Товита,
[14] и умря на сто двайсет и седем години в Екбатана Мидийска.
[15] Но преди да умре, той чу за гибелта на Ниневия, която плени Навуходоносор и Асуир, и пред смъртта си се възрадва поради Ниневия.