[1] Товит повика сина си Товия и му рече: приготви, синко, заплатата на човека, който ходи с тебе; трябва да му се придаде още.
[2] Той отговори: татко, не ще бъда ощетен, ако му дам половината от всичко, що донесох;
[3] защото той ме доведе при тебе здрав, и жена ми излекува, и среброто ми донесе, и тебе също изцери.
[4] Старецът рече: той заслужава това.
[5] И повика Ангела и му каза: вземи половината от всичко, що сте донесли и иди си смиром.
[6] Тогава Ангелът повика двамата настрана и им рече: благославяйте Бога, прославяйте Го, признавайте величието Му и изповядвайте пред всички живеещи това, що Той направи за вас. Добро е да се благославя Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела; и вие не преставайте да Го прославяте.
[7] Царева тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално. Вършете добро, и зло няма да ви сполети.
[8] Добро нещо е молитва с пост, с милостиня и справедливост. По-добре малко със справедливост, нежели много с неправда; по-добре да правиш милостиня, нежели да събираш злато,
[9] защото милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях. Ония, които вършат милостиня и праведни дела, ще бъдат дълголетни.
[10] А ония, които грешат, са врагове на живота си.
[11] Няма да скрия от вас нищо; казах вече: царска тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално.
[12] Когато се молеше ти и снаха ти Сара, аз възнасях вашата молитва пред Светия, и кога ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе.
[13] И когато ти се не полени да станеш и да оставиш обеда си, за да идеш и прибереш мъртвия, твоята благотворителност се не укри от мене: аз бях с тебе.
[14] И сега Бог ме прати да изцеря тебе и снаха ти Сара.
[15] Аз съм Рафаил, един от седемте свети Ангели, които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред славата на Светия.
[16] Тогава и двамата се смутиха и паднаха ничком, защото се уплашиха.
[17] Но той им рече: не бойте се, мир ще имате. Благославяйте Бога довека.
[18] Защото аз дойдох не по мое щение, а по волята на Бога наш; затова и благославяйте Го довека.
[19] През всички дни вие ме виждахте, но аз не ядох и не пих, – само наглед ви се струваше тъй.
[20] И тъй, прославяйте сега Бога, защото аз възлизам при Оногова, Който ме е пратил; напишете на книга всичко станало.
[21] Те станаха и вече го не видяха.
[22] И почнаха да разказват за великите и чудни дела Божии, и как им се явил Ангел Господен.