[1] И рече Рафаил на Товия: ти знаеш, брате, в какво положение остави баща си;
[2] да идем напред, преди жена ти, и да приготвим жилище,
[3] а ти вземи в ръка и рибената жлъчка. И тръгнаха: след тях затърча и кучето.
[4] В това време Ана седеше и се вглеждаше по пътя за сина си,
[5] и, като забележи, че иде, каза на баща му: ето, иде син ти и човекът, който тръгна с него.
[6] Рафаил рече: зная, Товие, че на баща ти ще се отворят очите;
[7] ти само намажи с жлъчката очите му, и той, като усети лютина, ще ги отрие, и ще паднат белите петна, и той ще те види.
[8] Ана се затече, хвърли се сину си на шията и му рече: видях те, чедо, – сега мога и да умра. И двамата заплакаха.
[9] А Товит дойде при вратата и се спъна, но син му се притече до него и подхвана баща си,
[10] и натърка с жлъчката очите на баща си и рече: ободри се, татко!
[11] Залютя му на очите, и той ги отри,
[12] и белите петна паднаха от краищата на очите му. Като видя сина си, той падна на шията му,
[13] заплака и рече: благословен Ти, Боже, и благословено Твоето име вовеки, и благословени всичките Твои свети Ангели!
[14] Защото Ти ме наказа и помилува. Ето, виждам сина си Товия. – И син му влезе радостно и разказа на баща си за чудните работи, що се бяха случили с него в Мидия.
[15] И Товит излезе, та посрещна снаха си при портите на Ниневия, като се радваше и благославяше Бога. Ония, които видяха, че той иде, чудеха се, как е прогледал.
[16] И Товит изповяда пред тях, че Бог го е помилувал. Когато се приближи Товит до снаха си Сара, благослови я и каза: добре дошла, дъще! Благословен Бог, Който те доведе при нас, и благословени баща ти и майка ти! Зарадваха се и всичките му братя в Ниневия.
[17] И дойде Ахиахар и братанецът му Насвас
[18] и весело празнуваха сватбата на Товия седем дена.