[1] Този е законът за жертвата за вина: това е велика светиня.
[2] Жертвата за вина трябва да се коли на онова място, дето се коли всесъжението, и с кръвта ѝ да се ръси жертвеникът околовръст.
[3] Приносителят трябва да представи всичката ѝ тлъстина, опашката и тлъстината, която обвива вътрешностите,
[4] и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; нека отдели това заедно с бъбреците;
[5] а свещеникът да изгори това на жертвеника в жертва Господу: това е жертва за вина.
[6] Всяко мъжко от свещенически род може да я яде. Тя трябва да се яде на свето място: това е велика светиня.
[7] Един е законът както за жертвата за грях, тъй и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който чрез нея извършва очистянето.
[8] И когато свещеникът принася чия да е жертва за всесъжение, кожата от жертвата за всесъжението, която принася, принадлежи на свещеника.
[9] И всеки хлебен принос, печен в пещ, и всеки такъв, приготвен в подница или в тава, принадлежи на свещеника, който я принася.
[10] И всеки хлебен принос, смесен с елей, както и сух, принадлежи на всички синове Ааронови, по равен дял всекиму от тях.
[11] Този е пък законът за мирната жертва, която се принася Господу:
[12] ако някой я принася от благодарност, то заедно с благодарствената жертва, да принесе безквасни хлябове, месени с елей, и безквасни питки, намазани с елей, и пшенично брашно, напоено с елеи, хлябове, месени с елей.
[13] При благодарствената мирна жертва, освен питки, нека принася като свой принос квасен хляб.
[14] От всичкия си принос нека принесе едно кое и да е като възношение Господу: това да принадлежи на свещеника, който ръси с кръвта от мирната жертва.
[15] Месото от благодарствената мирна жертва да се изяде в деня, когато се принася; от него да се не оставя до сутринта.
[16] Ако ли някой принася жертва по оброк или от усърдие, то жертвата му се яде в деня, когато се принася; останалото от нея може да се яде и на другия ден.
[17] А каквото от жертвеното месо остане до третия ден, да се изгори на огъня.
[18] Ако пък ядат месото от мирната жертва на третия ден, тя не ще бъде благоприятна; на оногова, който я принесе, тя няма да се зачете за нищо: това е осквернение, и който яде от нея, ще вземе грях върху си.
[19] Ако това месо се допре до нещо нечисто, да се не яде, а да се изгори на огън; чистото пък месо може да яде всеки чист.
[20] Ако ли някой има върху си нечистота и яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.
[21] И ако някой, след като се е допрял да нещо нечисто, до човешка нечистота, или до нечист добитък, или до някой нечист гад, яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.
[22] И рече Господ на Моисея, думайки:
[23] кажи на синовете Израилеви: не яжте никаква тлъстина нито от вол, нито от овца, нито от коза.
[24] Тлъстина от умряло и тлъстина от разкъсано от звяр може за всякакво нещо да се употребява; а колкото за ядене, не я яжте;
[25] защото, който яде тлъстина от добитък, принесен в жертва Господу, ще бъде изтребен из народа си.
[26] И никаква птича и добича кръв не яжте във всичките си жилища;
[27] а който яде каква и да е кръв, ще бъде изтребен из народа си.
[28] Говори още Господ на Моисея, думайки:
[29] кажи на синовете Израилеви: който представя Господу мирната си жертва, да принесе част от мирната жертва като принос Господу;
[30] с ръцете си да я принесе в жертва Господу: тлъстината заедно с гърдите да принесе (и булото на черния дроб), като полюшва гърдите пред лицето Господне.
[31] Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гърдите принадлежат на Аарона и на синовете му.
[32] И дясната плешка от вашите мирни жертви, като възношение, давайте на свещеника.
[33] Който от синовете Ааронови принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, нему и принадлежи като дял дясната плешка.
[34] Защото Аз вземам от синовете Израилеви измежду мирните им жертви полюлените гърди и плешката на възношението и ги давам на свещеник Аарона и на синовете му за вечен дял от синовете Израилеви.
[35] Ето дялът на Аарона и дялът на синовете му от жертвите Господни от деня, когато застанат пред Господа да свещенодействуват,
[36] що Господ заповяда да им дават синовете Израилеви от деня на помазването им. Това е вечна наредба в поколенията им.
[37] Това е законът за всесъжение, хлебен принос, жертва за грях, жертва за ви на, жертва за посвещение и за мирна жертва,
[38] що Господ даде Моисею на Синай планина, когато заповяда на синовете Израилеви в Синайската пустиня да принасят Господу своите приноси.