[1] И рече Господ на Моисея, думайки:
[2] обади на синовете Израилеви и им разправи за празниците Господни, през които трябва да се свикват свещени събрания. Ето Моите празници:
[3] шест дни може да вършите работа, а седмият ден е събота за почивка, свещено събрание; никаква работа не вършете; това е събота Господня във всичките ви жилища.
[4] Ето Господните празници, свещените събрания, които трябва да свиквате своевременно:
[5] в първия месец, на четиринайсетия (ден) от месеца, вечерта е Пасха Господня.
[6] А на петнайсетия ден от същия месец е празникът Господен Безквасници; седем дена яжте безквасни хлябове;
[7] в първия ден имайте свещено събрание; не вършете никаква работа;
[8] и през седемте дена принасяйте жертви Господу; в седмия ден също така да има свещено събрание; не вършете никаква работа.
[9] Каза още Господ на Моисея, думайки:
[10] обади на синовете Израилеви и им кажи: кога дойдете в земята, която ви давам, и почнете да жънете там жетва, първия сноп от жетвата си донесете на свещеника;
[11] той ще подигне тоя сноп пред Господа, за да придобиете благоволение; на втория ден от празника свещеникът ще го подигне;
[12] и в деня, кога се повдига сноп, принесете във всесъжение Господу шиле, без недостатък,
[13] и заедно с него за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, в жертва Господу, за приятно благоухание, и за възлияние към него четвърт ин вино;
[14] никакъв нов хляб, нито сушени зърна, нито сурови не яжте до деня, в който ще принесете приноса на вашия Бог: това е вечна наредба в родовете ви по всички ваши жилища.
[15] Избройте си от първия ден след празника, от деня, в който принасяте снопа за полюшване, седем пълни седмици,
[16] до първия ден след седмата седмица избройте петдесет дни, и тогава принесете Господу нов хлебен принос:
[17] от жилищата си принасяйте, като пръв плод Господу, два хляба за издигане, които трябва да бъдат из две десети от ефа пшенично брашно и квасни, изпечени.
[18] Заедно с хлябовете представете седем агнета без недостатък, едногодишни, и от едрия добитък един телец и два овена (без недостатък); да бъде това за всесъжение Господу, и хлебен принос и възлияние към тях, в жертва, за приятно Господу благоухание.
[19] Пригответе също от козето стадо един козел в жертва за грях и две шилета за мирна жертва (заедно с хляба от първия плод).
[20] Свещеникът трябва да принесе това, като го полюшва пред Господа, заедно с полюшваните хлябове от първия плод и с двете шилета, и това ще бъде светиня Господу; (това да бъде) за свещеника (който го принася).
[21] И свиквайте народа в тоя ден, имайте свещено събрание, никаква работа не вършете: това е вечна наредба по всичките ви жилища в поколенията ви.
[22] Кога жънете жетва в земята си, не дожънвай нивата си до края, кога жънеш, и останалото от твоята жетва не събирай: остави го за сиромаха и пришълеца. Аз съм Господ, Бог ваш.
[23] И рече Господ на Моисея, думайки:
[24] кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка, празник Тръби, свещено събрание (имайте);
[25] никаква работа не вършете и принасяйте жертва Господу.
[26] И рече Господ на Моисея, думайки:
[27] и на деветия (ден) от същия седми месец, в деня Очищение, имайте свещено събрание; смирявайте душите си и принасяйте жертва Господу;
[28] никаква работа не вършете в тоя ден, защото това е ден за очистяне, за да се очистите пред лицето на Господа, вашия Бог.
[29] А всяка душа, която се не смири в тоя ден, ще бъде изтребена измежду народа си.
[30] Ако ли някоя душа върши каква годе работа в тоя ден, тая душа ще изтребя измежду народа ѝ.
[31] Никаква работа не вършете: това е вечна наредба в поколенията ви, по всичките ви жилища;
[32] това е за вас събота за почивка и смирявайте душите си, от вечерта на деветия (ден) от месеца; от вечерта до вечерта (на десетия ден от месеца) празнувайте вашата събота.
[33] И рече Господ на Моисея, думайки:
[34] кажи на синовете Израилеви: от петнайсетия ден на същия седми месец е празник Шатри, седем дни за Господа;
[35] в първия ден да има свещено събрание, никаква работа да не вършите;
[36] през седемте дена принасяйте жертва Господу; на осмия ден да имате свещено събрание, и принасяйте жертва Господу: това е отдание на празника, никаква работа да не вършите.
[37] Тия са Господните празници, през които трябва да свиквате свещени събрания, за да принасяте в жертва Господу всесъжение, хлебен принос, клани жертви и възлияния, всяко в деня си,
[38] освен съботите Господни, освен даровете ви и освен всичките ви оброци и всичко, принасяно по ваше усърдие, що давате Господу.
[39] А на петнайсетия ден от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен седем дена: в първия ден почивка и в осмия ден почивка.
[40] В първия ден вземете си вейки от хубави дървета, вейки от палми и вейки от широколистни дървета и от речни върби, и веселете се пред Господа, вашия Бог, седем дена.
[41] И празнувайте тоя Господен празник седем дена в годината: това е вечна наредба в поколенията ви; празнувайте го през седмия месец.
[42] В сенници живейте седем дена; всеки туземец израилтянин трябва да живее в сенници.
[43] за да знаят поколенията ви, че Аз в сенници поселих синовете Израилеви, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш.
[44] И Моисей обади на синовете Израилеви за празниците Господни.