[1] Говори още Господ на Моисея на планина Синай, думайки:
[2] обади на синовете Израилеви и им кажи: кога дойдете в земята, която ви давам, земята трябва да почива в съботата Господня;
[3] шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им;
[4] а в седмата година нека бъде събота – почивка на земята, събота Господня: нивата си не засявай и лозето си не режи.
[5] Каквото израсте само на нивата ти, не го пожънвай, и гроздето от нерязаните си лозя не обирай: нека това бъде година за почивка на земята;
[6] и през почивката на земята това да бъде за храна на всички ви – на тебе и на твоя роб, на робинята ти, на наемника ти и на пришълеца, заселен при тебе;
[7] на добитъка ти и на зверовете, които са на земята ти, да бъдат за храна всичките ѝ произведения.
[8] И изброй си седем съботни години, седем пъти по седем години, за да ти излязат в седемте съботни години четирийсет и девет години;
[9] и затръби с тръба в седмия месец, в десетия (ден) от месеца, в деня Очищение затръбете с тръба по цялата ваша земя;
[10] и осветете петдесетата година и обявете свобода по земята на всичките ѝ жители: това да ви бъде юбилей; и всеки да се върне във владението си, и всеки да се върне между племето си.
[11] Петдесетата година да ви бъде юбилей; не сейте и не жънете онова, което израсте само на земята, и не обирайте гроздето от нерязаните ѝ лози,
[12] защото това е юбилей: свещен да бъде той за вас; от нивата яжте произведенията ѝ.
[13] В юбилейната година всеки да се върне във владението си.
[14] Ако продаваш нещо на ближния си, или купуваш нещо от ближния си, не се онеправдавайте един други;
[15] ти трябва да купуваш от ближния си според броя на годините след юбилея, и според броя на годините на прихода той трябва да ти продава;
[16] ако остават много години, дигни цената, ако остават малко години, смали цената, защото той ти продава жетвата за известно число години.
[17] Не се онеправдавайте един други: бой се от твоя Бог, защото Аз съм Господ, Бог ваш.
[18] Изпълнявайте наредбите Ми, пазете и изпълнявайте законите Ми, и спокойно ще живеете на земята;
[19] и земята ще дава плода си, и ще ядете до насита и спокойно ще живеете на нея.
[20] Ако кажете: какво ще ядем през седмата година, когато не ще сме сеяли, нито прибирали произведенията си?
[21] Аз ще пратя върху ви благословението Си през шестата година, и тя ще принесе плод за три години;
[22] и на осмата година ще сеете, но ще ядете от старите произведения до деветата година: докле не узреят произведенията ѝ, ще ядете от старото.
[23] Земята не бива да се продава завинаги, защото земята е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници;
[24] по цялата земя на вашето владение допущайте да се откупува земята.
[25] Ако брат ти осиромашее и продаде от владението си. то да дойде близкият му роднина и да откупи продаденото от брата му.
[26] Ако няма свой, който да му го откупи, но той сам се замогне и намери, колкото трябва за откупа,
[27] то да пресметне годините от продажбата си и да върне останалото на оногова, комуто е продал, и отново да встъпи във владението си.
[28] Ако ли не намери, колкото трябва, за да върне, продаденото да остане в ръцете на купувача до юбилейната година, а в юбилейната година да остане свободно, и отново да встъпи във владението си.
[29] Ако някой продаде къща за живеене в град, ограден със стена, тя може да се изкупи докато изтече година от продажбата ѝ: през годината тя може да се откупи.
[30] Ако пък не се откупи докато изтече цялата година, къщата, която е в град със стена, ще си остане завинаги у купувача ѝ в поколенията му и на юбилея няма да му бъде отнета.
[31] А къщите в села, неоградени със стени, трябва да се считат като ниви: те (винаги) могат да се откупуват, и на юбилея те се отнемат.
[32] А колкото до градовете на левитите, къщите в градовете на владението им, винаги могат да си откупуват левитите;
[33] а който от левитите не откупи, то продадената къща в града на владението им ще бъде върната през юбилея, защото къщите в градовете на левитите са тяхно владение между синовете Израилеви;
[34] и полето около техните градове не бива да се продава, защото то е тяхно вечно владение.
[35] Ако брат ти осиромашее и изнемогне при тебе, подкрепи го, бил той пришълец или преселенец, та да живее при тебе.
[36] Не вземай му лихва и печалба, и бой се от твоя Бог; (Аз съм Господ) нека брат ти живее при тебе.
[37] Не давай му среброто си с лихва, нито храната си му давай за печалба.
[38] Аз съм Господ, Бог ваш. Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя и да бъда ваш Бог.
[39] Кога осиромашее у тебе брат ти, и ти се продаде, не го товари с робска работа:
[40] той трябва да ти бъде като наемник, като преселенец; нека ти работи до юбилейната година,
[41] а тогава нека си отиде от тебе, той сам и децата му с него, и да се върне между племето си и влезе пак във владението на бащите си, –
[42] защото те са Мои роби, които Аз изведох из Египетската земя: те не бива да се продават, както се продават роби;
[43] не бъди му жесток господар и бой се от твоя Бог.
[44] А за да имаш свой роб и своя робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви;
[45] тъй също и от децата на преселенците, заселени между вас, можете да купувате, и колкото се родят в земята ви от техния род, който е у вас, и те могат да бъдат ваша собственост;
[46] можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари.
[47] Ако твоят пришълец или твоят преселенец се замогне, а брат ти пред него осиромашее и се продаде на пришълеца, заселен при тебе, или някому от племето на пришълеца,
[48] то след продажбата той може да бъде откупен: някой от братята му трябва да го откупи,
[49] или стрико му или стриков му син трябва да го откупи, или който и да е от сродниците му, от племето му, да го откупи, или сам той, ако се замогне, да се откупи.
[50] И да се разплати с купувача си, смятайки от годината, когато се е продал, до юбилейната година, и да върне среброто, за което се е продал според броя на годините, като се смята, че е бил у него временен наемник;
[51] и ако остават още много години, то съразмерно с тях да върне за своя откуп среброто, за което е бил купен;
[52] ако ли остават малко години до юбилейната година, да пресметне и съразмерно с годините да върне за своя откуп.
[53] През всички години той да бъде при него като наемник; той не бива да му бъде жесток господар пред твоите очи.
[54] Ако пък се не откупи по тоя начин, то в юбилейната година да излезе сам той и децата му с него,
[55] защото синовете Израилеви са Мои роби; те са Мои роби, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог.