[1] И Давид възпя песен Господу в деня, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саула, като каза:
[2] Господ е моя твърдиня, моя крепост и мой избавител.
[3] Моят Бог е моя скала; Нему се уповавам; мой щит, рог на моето спасение, моя защита и мое прибежище; Спасителю мой, Ти ме избави от беди!
[4] Ще призова всехвалния Господа и от враговете си ще се избавя.
[5] Вълни на смъртта ме обгърнаха, и потоци от беззаконие ме уплашиха;
[6] вериги на ада ме обвиха, и примки на смъртта ме омотаха.
[7] Но в стеснението си призовах Господа и викнах към моя Бог, и Той чу от Своя (свет) чертог моя глас, и викът ми стигна до ушите Му.
[8] Потресе се, разклати се земята, трепнаха и се разлюляха основите небесни, защото се разгневи (Господ на тях).
[9] Дигна се дим от гнева Му и поядащ огън от устата Му; живи въглени се сипеха от Него.
[10] Той наведе небесата и слезе; и мрак беше под нозете Му;
[11] седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени криле;
[12] и с мрак се покри като с шатра, като сгъсти водите на облаците небесни;
[13] от блясъка пред Него разпаляха се огнени въглени.
[14] Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас;
[15] пусна стрели и ги разпръсна; блясна със светкавица и ги изтреби.
[16] Разкриха се изворите морски, показаха се основите на вселената от страшния глас на Господа, от духването на духа на Неговия гняв.
[17] Простря Той ръка от височините, хвана ме и ме извлече из големите води;
[18] избави ме от силния ми враг, от ония, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене.
[19] Те въстанаха против мене в деня на моята неволя; но Господ ми бе опора
[20] и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене.
[21] Въздаде ми Господ според моята правда, възнагради ме според чистотата на ръцете ми.
[22] Защото аз пазих пътищата Господни и не бях нечестив пред моя Бог,
[23] понеже всичките Му заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах,
[24] бях непорочен пред Него и се пазех да не съгреша.
[25] И Господ ми въздаде според моята правда, според чистотата ми пред Неговите очи.
[26] С милостивия Ти постъпваш милостивно, с искрения мъж – искрено,
[27] с чистия – чисто, а с лукавия – според лукавството му.
[28] Ти спасяваш угнетените и с погледа Си унижаваш горделивите.
[29] Ти, Господи, си мое светило; Господ просветлява моята тъмнина.
[30] С Тебе поразявам войска; с моя Бог прескачам стена.
[31] Бог! – непорочен е Неговият път, чисто е словото Господне, Той е щит за всички, които се надяват Нему,
[32] защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
[33] Бог ме препасва със сила, приготвя ми верен път;
[34] прави ми нозете като на елен, и поставя ме на висини;
[35] учи ръцете ми на бой, и напряга мишците ми като меден лък.
[36] Ти ми даваш щита на Твоето спасение, и Твоята милост ме възвеличава.
[37] Ти разширяваш крачките ми под мене, и моите нозе се не люлеят.
[38] Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и се не връщам, докле ги не унищожа;
[39] изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми.
[40] Ти ме препасваш със сила за бой и поваляш отпреде ми въставащите против мене;
[41] Ти обръщаш към мене гърба на моите врагове, и аз изтребвам ония, които ме мразят.
[42] Те викат, но няма кой да ги избави, – към Господа, ала Той ги не чува.
[43] Стривам ги като земен прах, като улична кал ги мачкам и ги тъпча.
[44] Ти ме избави от буната на моя народ; Ти ме запази, за да бъда глава над другородци; народ, който не познавах, ми слугува.
[45] Другородци ме ласкаят; щом чуят за мене, ми се покоряват.
[46] Другородците бледнеят и треперят в своите крепости.
[47] Жив е Господ и благословен моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог, прибежище на моето спасение,
[48] Бог, Който отмъстява за мене, Който ми покорява народите
[49] и Който ме избавя от враговете ми! Над ония, които въстават против мене, Ти ме въздигна; Ти ме избави от жестокия човек.
[50] Затова ще прославя Тебе, Господи, между езичниците, и ще възпея Твоето име, –
[51] Тебе, Който славно избавяш Своя цар и правиш милост на помазаника Си Давида и на потомството му довеки.