[1] Случайно там се намираше един неверник, на име Савей, син на вениаминеца Бихри; той затръби с тръба и каза: за нас няма дял с Давида и няма за нас наследство с Иесеевия син; израилтяни, всички в шатрите!
[2] И всички израилтяни се отделиха от Давида и отидоха подир Савея, син на Бихри, а иудеите останаха на страната на царя си, от Иордан до Иерусалим.
[3] Давид дойде в дома си в Иерусалим; и взе царят десетте жени наложници, които бе оставил да пазят къщата; настани ги в отделна къща под надзор, и ги хранеше, ала не отиваше при тях. И те стояха там дори до смъртта си и живееха там като вдовици.
[4] И Давид каза на Амесая: свикай в три дни иудеите при мене и ти сам се яви тук.
[5] И Амесай отиде да свика иудеите, но закъсня повече от даденото нему време.
[6] Тогава Давид каза на Авеса: Бихриевият син Савей сега ще ни докара повече злини, отколкото Авесалом; вземи слугите на господаря си и го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и да се скрие от очите ни.
[7] И излязоха след него Иоавовите люде, и хелетейци и фелетейци, и всички юнаци тръгнаха от Иерусалим да преследват Бихриевия син Савея.
[8] И когато доближиха до големия камък, що е при Гаваон, срещна ги Амесай. Иоав бе облечен във военното си облекло и препасан с меч. който висеше на бедрото в ножница и който лесно се вадеше от нея и влазяше.
[9] Иоав каза на Амесая: здрав ли си, брате? И Иоав улови с дясната си ръка брадата на Амесая, за да го целуне.
[10] Амесай обаче не се предпази от меча, що беше в ръката на Иоава, и тоя го прободе с него в корема, тъй че вътрешностите се изсипаха на земята, и не го удари втори път, и той умря. Иоав и брат му Авеса погнаха Савея, Бихриевия син.
[11] Един от Иоавовите момци стоеше над Амесая и казваше: който е предан на Иоава и който е за Давида, нека върви подир Иоава!
[12] А (мъртвият) Амесай лежеше в кръвта си насред пътя. И тоя човек, като виждаше, че всички люде се спират над него, отвлече Амесая от пътя в полето и метна върху него дреха, понеже видя, че всеки, който минеше, се спираше над него.
[13] Но когато той бе отвлечен от пътя, целият народ Израилев тръгна след Иоава да гони Савея, Бихриевия син.
[14] А той мина през всички израилски колена до Авел-Бет-Маах и през цял Берим; и (всички жители от градовете) се събираха и отиваха след него.
[15] И дойдоха и го обсадиха в Авел-Бет-Маах; издигнаха насип пред града, приближиха до стената, и всички люде, които бяха с Иоава, залягаха да съборят стената.
[16] Тогава една умна жена завика от градската стена: слушайте, слушайте, кажете на Иоава да дойде насам, и аз ще поговоря с него.
[17] Иоав се приближи до нея, и жената попита: ти ли си Иоав? И тоя отговори: аз съм. Тя каза: чуй думите на рабинята си. И той отговори: слушам.
[18] Тя рече: едно време казваха: който иска да пита, нека пита в Авел; и тъй решаваха делото. (Има ли още такива, които са се решили да си останат верни израилтяни? Нека попитат в Авел: има ли още?)
[19] Аз съм от мирните, верни градове израилски, а ти искаш да съсипеш града, и то майката (на градовете) у Израиля. Защо да разоряваш наследието Господне?
[20] Иоаз отговори и каза: далеч от мене да съсипвам или разорявам!
[21] Това не е тъй; но един човек от Ефремова планина, на име Савей, син на Бихри, дигна ръка против цар Давида; само него ми дайте, и аз ще отстъпя от града. И жената рече на Иоава: ето, неговата глава ще ти бъде хвърлена от стената.
[22] Жената отиде при целия народ с умните си думи (и говори на цял град да отсекат главата на Савея, Бихриевия син). И отсякоха главата на Савея, Бихриевия син, и я хвърлиха на Иоава. Тогава (Иоав) затръби с тръба, и всички (люде) се разотидоха от града по шатрите си; а Иоав се върна в Иерусалим при царя.
[23] Иоав биде поставен над цялата израилска войска, а Ванея, Иодаев син, над хелетейци и над фелетейци;
[24] Адорам – над данъците; Иосафат, Ахилудов син, – за летописец;
[25] Суса – за писар; Садок и Авиатар за свещеници;
[26] също и Ира иаритец беше свещеник при Давида.