[1] След това Давид попита Господа, думайки: да отида ли в някой от Иудините градове? И Господ му каза: иди. Давид пак попита: къде да ида? И Той му рече: в Хеврон.
[2] И Давид отиде там с двете си жени: изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена.
[3] Давид заведе и людете, които бяха с него, всекиго с челядта му, и се заселиха в град Хеврон.
[4] И дойдоха мъжете Иудини и там помазаха Давида за цар над Иудиния дом. И обадиха на Давида, че жителите от Иавис Галаадски погребали Саула.
[5] И Давид прати пратеници до жителите на Иавис Галаадски да им кажат: благословени да сте пред Господа, задето сте сторили тая милост на господаря си Саула (помазаника Господен), и сте го погребали (и сина му Ионатана);
[6] и сега нека Господ ви възнагради с милост и истина; и аз ще ви сторя добро, задето сте направили това;
[7] сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри, защото господарят ви Саул умря, и домът Иудин помаза мене за цар над себе си.
[8] Но Авенир, Ниров син и началник над Сауловата войска, взе Иевостея, Сауловия син, заведе го в Маханаим,
[9] и го направи цар над Галаад, Ашур и Изреел, над Ефрема и Вениамина и над цял Израил.
[10] Иевостей, Сауловият син, беше на четирийсет години, когато се възцари над Израиля, и царува две години. Само Иудиният дом остана с Давида.
[11] Всичкото време, през което Давид царува в Хеврон над Иудиния дом, беше седем години и шест месеци.
[12] И отиде Авенир, Нировият син, и слугите на Сауловия син Иевостея, от Маханаим в Гаваон.
[13] Излезе и Иоав, син Саруев, с Давидовите слуги и се срещнаха при Гаваонския водоем, и застанаха едните на едната страна на водоема, а другите – на другата страна на водоема.
[14] И Авенир каза на Иоава: нека станат момците и се поборят пред нас. И Иоав рече: нека станат.
[15] И станаха, та отидоха дванайсет вениаминци от страна на Иевостея, Сауловия син, и дванайсет Давидови слуги.
[16] Те се хванаха един другиго за главите, забиха един другиму меч в хълбока и паднаха заедно. И това място биде наречено Хелкат-Хацурим, което е в Гаваон.
[17] И в оня ден стана много жестоко сражение, и Авенир с израилските люде биде поразен от Давидовите слуги.
[18] Там бяха тримата синове на Саруя: Иоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше с леки нозе, като сърна в полето.
[19] Асаил погна Авенира и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво от стъпките на Авенира.
[20] Авенир се озърна назад и каза: ти ли си, Асаиле? Той отговори: аз съм.
[21] И Авенир му каза: отбий се надясно или наляво, избери си едного от момците и вземи си неговото оръжие. Но Асаил не рачи да го остави.
[22] И Авенир повторно каза на Асаила: остави ме, да те не поваля на земята; с какво лице тогава ще се явя пред брата ти Иоава?
[23] (И бива ли това? Върни се при брата си Иоава.) Но оня не рачи да отстъпи. Тогава Авенир обърна копието и го прободе в корема; копието премина през него, и той падна там и умря на мястото. Всички, които минаваха през онова място, дето бе паднал и умрял Асаил, се спираха.
[24] Иоав и Авеса гониха Авенира. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълм Ама, срещу Гиах, на пътя за Гаваонската пустиня.
[25] И вениаминци се събраха около Авенира и съставиха войска и застанаха на връх един хълм.
[26] И Авенир извика към Иоава и каза: вечно ли меч ще изтребва? Или не знаеш, че сетнините ще бъдат горчиви? И кога ще кажеш на людете си да престанат да гонят братята си?
[27] И Иоав рече: жив Бог! ако ти не бе говорил инак, още тая заран людете щяха да престанат да гонят братята си.
[28] И Иоав затръби с тръба, и целият народ се спря, и не гониха вече израилтяните; битката престана.
[29] Авенир пък и людете му вървяха през равнината цялата оная нощ, преминаха Иордан, минаха през цял Битрон и стигнаха в Маханаим.
[30] Върна се и Иоав от гонитбата на Авенира и събра всичкия народ, и от Давидовите слуги, освен Асаила, липсваха деветнайсет души.
[31] А Давидовите слуги поразиха вениаминци и Авенировите люде, от които паднаха триста и шейсет души.
[32] И взеха Асаила и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Иоав с людете си вървя цяла нощ и призори стигна в Хеврон.