[1] Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни,
[2] ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони.
[3] И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан.
[4] Давид пак го попита: какво стана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан.
[5] Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?
[6] И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.
[7] Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме.
[8] И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец.
[9] Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене.
[10] И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си.
[11] Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,)
[12] и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч.
[13] И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец.
[14] Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен?
[15] И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря.
[16] И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен.
[17] И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен,
[18] като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза:
[19] Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!
[20] Не разказвайте в Гет, не разгласяй те по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните!
[21] Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан.
[22] Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен.
[23] Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.
[24] Дъщери израилски! Плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви.
[25] Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини.
[26] Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.
[27] Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!