[1] Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;
[2] Пъпът ти е 'като' обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е 'като' житен копен ограден с кремове;
[3] Двете ти гърди са като две сърнета близнета;
[4] Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са 'като' водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;
[5] Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците 'им'.
[6] Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията 'си!'
[7] Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
[8] Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,
[9] И устата ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.
[10] Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.
[11] Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,
[12] Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.
[13] Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.