[1] През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.
[2] 'Рекох': Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.
[3] Намериха ме стражарите, които обхождат града; 'Попитах ги': Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
[4] А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.
[5] Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта 'ми' преди да пожелае.
[6] Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви 'благоуханни' прахове от търговеца?
[7] Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни
[8] Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
[9] Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:
[10] Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав 'плат; 'Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.
[11] Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.