[1] Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?
[2] Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.
[3] Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе 'стадото си' между кремовете.
[4] Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като 'войска' със знамена.
[5] Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;
[6] Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,
[7] Челото ти под булото е Като част от нар.
[8] Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;
[9] 'Но' една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те 'я' похвалиха.
[10] Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като 'войска' със знамена?
[11] Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.
[12] Без да усетя, ожидането ми ме постави 'Между' колесниците на благородните ми люде.
[13] Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!