[1] Соломоновата песен на песните.
[2] Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
[3] Твоите масла са благоуханни; Името ти е 'ароматно като' излеяно масло; Затова те обичат девиците.
[4] Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще 'се' веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
[5] Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
[6] Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.
[7] Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш 'стадото си', где 'го' успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
[8] Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
[9] Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
[10] Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
[11] Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
[12] Докато царят 'седи' на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
[13] Възлюбеният ми е за мене 'като' китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
[14] Възлюбленият ми е за мене 'като' кипрова китка В лозята на Енгади.
[15] Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти 'са като' на гълъбите.
[16] Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.
[17] Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.