[1] Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
[2] На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.
[3] От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
[4] двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);
[5] и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
[6] Всеки от мъжки пол между свещеническите 'семейства' да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
[7] Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
[8] А който свещеник принася някому 'приноса за' всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
[9] И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
[10] А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
[11] Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:
[12] ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
[13] А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
[14] И от приноса си да принесе по едно от всички 'тия неща' принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
[15] И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.
[16] Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
[17] но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.
[18] И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
[19] Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от 'неоскверненото' месо да яде всеки, който е чист;
[20] но оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
[21] Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
[22] Господ още говори на Моисея, казвайки:
[23] Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.
[24] Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка 'друга' нужда; но никак да не ядете от нея.
[25] Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.
[26] И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
[27] Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
[28] Господ още говори на Моисея, казвайки:
[29] Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
[30] Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.
[31] А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.
[32] И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.
[33] Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.
[34] Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.
[35] Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи 'синовете' си, за да свещенодействуват Господу,
[36] който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е 'тяхно' вечно право във всичките им поколения.
[37] Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,
[38] който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.