[1] Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел 'в някое дело', и чуе 'че го попитат с' думи на клетва дали е видял или знае 'за работата', той не обажда, тогава ще носи беззаконието си.
[2] Или ако някой се допре до какво да е нечисто нещо, било, че е мърша на нечисто животно, или мърша на нечист добитък, или мърша на нечиста гадина, и ако не му е известно, че е нечист, пак ще бъде виновен.
[3] Или ако се прикосне до човешка нечистота; или каквато и да е 'причината на' нечистотата, чрез която някой се осквернява, и ако това е без знанието му, то щом знае за него, ще бъде виновен.
[4] Или ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи 'някакво си' зло или добро 'нещо', то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях.
[5] А когато стане виновен в едно от тия неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил;
[6] и нека принесе Господу за престъплението си, за греха, който е сторил, женско агне или яре от стадото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него поради греха му.
[7] Но ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха що е сторил нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне.
[8] Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо оня принос, който е за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне;
[9] и от кръвта на приноса за грях да поръси страната на олтара; а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е принос за грях;
[10] а второто да направи всеизгаряне според наредбата. Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил, и ще му се прости.
[11] Но ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него ливан, защото е принос за грях.
[12] Да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях.
[13] Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил в някое от тия неща, и ще му се прости; а 'останалото' да бъде на свещеника, както хлебния принос.
[14] Господ още говори на Моисея, казвайки:
[15] Ако някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, 'достатъчен', според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление;
[16] и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости.
[17] И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си.
[18] Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, 'достатъчен', според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости.
[19] Това е принос за престъпление; 'защото човекът' без съмнение е виновен пред Господа.