[1] Господ говори още на Моисея, казвайки:
[2] Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато някой направи обрек, ти да направиш оценката на лицата за Господа.
[3] Ето каква трябва да бъде оценката ти: на мъжко лице от двадесет години до шестдесет години оценката ти да бъде петдесет сребърни сикли, според сикъла на светилището.
[4] И ако е женско лице, оценката ти да бъде тридесет сикли.
[5] Ако е лице от пет години до двадесет години, оценката ти да бъде за мъжко двадесет сикли, а за женско десет сикли.
[6] Ако е лице от един месец до пет години, оценката ти да бъде за мъжко пет сребърни сикли; а за женско оценката ти да бъде три сребърни сикли.
[7] И ако е лице от шестдесет години нагоре, оценката ти да бъде петнадесет сикли, ако е мъжко, и десет сикли, ако е женско.
[8] Но ако човекът е по-сиромах отколкото си го оценил, да се представи пред свещеника, и свещеникът да го оцени 'изново;' нека го оцени свещеникът според средствата на онзи, който е направил обрека.
[9] Ако 'обрекът' е за животно от ония, които се принасят Господу, всичко що дава някой Господу от тях ще бъде свето.
[10] Да го не промени, нито да замени добро 'животно' с лошо или лошо с добро; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети.
[11] Но ако 'обрекът' е за някое нечисто животно, от ония, които не се принасят Господу, тогава да представи животното пред свещеника;
[12] и свещеникът да го оцени според както е добро или лошо; по твоята оценка, о свещениче, така ще бъде.
[13] Но ако поиска човекът да го откупи, то върху твоята оценка да придаде петата й част.
[14] Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане.
[15] Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова.
[16] Ако някой посвети Господу част от нивата, която съставлява притежанието му, оценката ти да бъде според 'семето, което може' да се засее в нея; един кор ечемичено семе 'да се цени' за петдесет сребърни сикли.
[17] Ако посвети нивата си от юбилейната година, то по твоята оценка ще остане.
[18] Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и 'според това' да се спадне от оценката ти.
[19] Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска някога да я откупи, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще стане негова.
[20] Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму, да се не откупува вече;
[21] а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника.
[22] И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, 'обаче', не е част от нивата съставляваща притежанието му,
[23] свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу.
[24] В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание.
[25] И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери.
[26] Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е.
[27] И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка.
[28] Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу.
[29] Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви.
[30] Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.
[31] Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част 'на цената му'.
[32] И всеки десетък от черда и от стада, десетъкът от всичко що минава 'при преброяване' под жезъла, да бъде свет на Господа.
[33] Да не издирва 'посветителят' добро ли е 'животното' или лошо, нито да го промени; но ако го промени някога, то и едното и другото, което го е заменило, да бъдат свети; 'животното' да се не откупува.
[34] Тия са заповедите, които Господ заповяда на Моисея за израилтяните на Синайската планина.