[1] Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.
[2] Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.
[3] Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;
[4] 'Ще извикат': Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;
[5] Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;
[6] Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.
[7] Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.
[8] Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.
[9] Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.
[10] Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.
[11] Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.
[12] Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на 'тая' страна, казва Господ;
[13] Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.
[14] Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казвали: Мир, мир! а пък няма мир.
[15] Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще паднат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.
[16] Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим 'в него'.
[17] Поставих и пазачи над вас 'Та казах': Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.
[18] Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.
[19] Слушай земьо; Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата Ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха,
[20] Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни, Нито жертвите ви угодни.
[21] Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат 'заедно'.
[22] Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.
[23] Лък и копие държат, Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.
[24] 'Откакто' сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки Като на жена, която ражда.
[25] Не излизайте на полето и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.
[26] Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.
[27] Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.
[28] Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.
[29] Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.
[30] Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.