[1] Така казва Господ: Ето, Аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон И против ония, които живеят всред разбунтувалите се против Мене.
[2] И ще изпратя върху Вавилон веячи, Които ще го отвеят; и ще оголят земята му, Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.
[3] Стрелец срещу стрелец нека запъва лъка си, И срещу онзи, който се големее с бронята си; Не жалете младежите му, Обречете на изтребление цялата му войска.
[4] Ще паднат убити в Халдейската земя, И прободени по улиците 'на градовете' й.
[5] Защото нито Израил, нито Юда е оставен От своя Бог, от Господа на Силите, Ако и да е пълна земята им с беззаконие Против Светия Израилев.
[6] Бягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; Да не загинете в беззаконието му: Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.
[7] В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, Която опиваше целия свят; От виното му пиеха народите, Затова народите избезумяха.
[8] Внезапно падна Вавилон и се разруши; Лелекайте за него; Вземете балсама за раната му Негли се изцели.
[9] Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; Оставете го, и нека отидем всеки в страната си, Защото присъдата му стигна до небето, И се възвиси дори до облаците.
[10] Господ изяви правдата ни; Дойдете и нека прикажем в Сион Делото на Господа нашия Бог.
[11] Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, Защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; Понеже това е въздаянието от Господа, Въздаяние за храма Му.
[12] Издигнете знаме против вавилонските стени, Усилете стражата, поставете стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще извърши онова, Което изрече против вавилонските жители.
[13] О ти, който живееш край много води, Който изобилваш със съкровища, Краят ти дойде, Границата на сребролюбието ти.
[14] Господ на Силите се е клел в Себе Си, 'и рекъл': Непременно ще те напълня с 'неприятелски' мъже като със скакалци, Които ще подигнат 'боен' вик против тебе.
[15] Той е, Който направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.
[16] Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.
[17] Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.
[18] Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието си ще загинат.
[19] 'Онзи Който е' делът на Якова не е като тях, Защото Той е Създател на всичко, И 'Израил' е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.
[20] Ти си Ми бойна секира, оръжие за война; И чрез тебе ще смажа народи; Чрез тебе ще изтребя царства;
[21] Чрез тебе ще смажа коня и конника; И чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;
[22] Чрез тебе ще смажа мъж и жена; Чрез тебе ще смажа стар и млад; И чрез тебе ще смажа младеж и девица;
[23] Чрез тебе ще смажа овчар и стадото му; Чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт 'волове'; И чрез тебе ще смажа управители и началници.
[24] И ще въздам на Вавилон И на всичките халдейски жители За всичкото зло, което сториха на Сион Пред вашите очи, казва Господ.
[25] Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, Която разоряваш целия свят; Ще простра ръката Си върху тебе И ще те изрина от скалите, И ще те направя изгорена планина.
[26] Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, Нито камък за основи; Но ще бъдеш вечно пуста, казва Господ.
[27] Издигнете знаме в страната, Затръбете между народите, Пригответе против нея народите; Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини и на Асханаз; Поставете над нея уредник; Докарайте коне като бодливи скакалци.
[28] Пригответе против нея народите, Мидийските царе, управителите им, всичките им началници, И цялата подвластна на тях земя.
[29] Земята се тресе и измъчва; Защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят, За да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.
[30] Юнаците на Вавилон престанаха да воюват, Останаха в укрепленията си; Силата им изчезна; станаха като жени; Изгориха жилищата му, Лостовете му са строшени.
[31] Скороходец ще тича да посрещне скороходец, И вестител да посрещне вестител, За да известят на вавилонския цар, Че градът му се превзе от всеки край,
[32] И че бродовете са завзети с изненада, Тръсталаците изгорени с огън, И военните мъже разтреперани.
[33] Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като гумно, Когато е време да се вършее; Още малко и ще дойде времето на жетвата й.
[34] Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, Смаза ме, направи ме празен съд, Погълна ме като змия, Напълни корема си с моите сладки неща, И мене оттласна.
[35] Неправдата сторена на мене и на моя род 'Нека падне' върху Вавилон, Ще рече жителката на Сион; и: Кръвта ми 'нека падне' върху жителите на Халдея, Ще рече Ерусалим.
[36] Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти, И ще извърша въздаяние за тебе; Ще обърна реката на 'Вавилон' в суша, И ще пресуша извора му.
[37] Вавилон ще стане грамади, Жилище на чакали, За учудване и подсвиркване, Необитаем.
[38] Ще рикаят заедно като лъвчета, Ще реват като малки лъвчета.
[39] Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество, И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, от който да се не събудят, Казва Господ.
[40] Ще ги сваля като агнета за клане, Като овни с козли.
[41] Как се превзе Сесах, И се изненада славата на целия свят! Как стана Вавилон за учудване между народите!
[42] Морето се подигна против Вавилон; Покрит биде под многото му вълни.
[43] Градовете му станаха пустота, Безводна земя и пустиня, Земя, в която не живее никой човек, Нито минава през нея човешки син.
[44] Аз ще накажа Вила във Вавилон, И ще извадя от устата му това, което е погълнал; Народите няма да се съберат вече при него; И самата вавилонска стена ще падне.
[45] Люде Мои, излезте изсред него, И спасете всеки от вас себе си От пламенния гняв Господен.
[46] Да не ослабне сърцето ви, нито да се уплашите От вестта, която ще се чуе в 'тая' земя; Защото една година ще дойде слух, А подир това друга година 'ще дойде' слух И насилие на страната, властител против властител.
[47] Затова, ето, идат дни, Когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон; И цялата му земя ще се посрами, Като паднат всичките негови всред него убити.
[48] Тогава небесата и земята и всичко що е в тях Ще възкликнат над Вавилон; Защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва Господ.
[49] Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, Така 'и' във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.
[50] Вие, избягнали от ножа, идете, не стойте; Помнете Господа от далеч, И нека дойде Ерусалим на ума ви.
[51] Засрамихме се, защото чухме укор; Срам покри лицето ни, Понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.
[52] Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще извърша съд върху идолите му, И смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.
[53] Ако Вавилон би се издигнал и до небето И утвърдил на високо силата си, Пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ.
[54] Глас на вопъл от Вавилон, И на голямо разрушение от Халдейската земя!
[55] Защото Господ изтребва Вавилон, И премахва от него големия шум; Защото техните вълни бучат като много води, И екотът на гласа им се чува;
[56] Защото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон, И юнаците му се хванаха, Лъковете им се строшиха; Понеже Господ е Бог, Който въздава, И непременно ще въздаде.
[57] Аз ще опия първенците му и мъдрите му, Управителите му, началниците му и юнаците му; Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.
[58] Така казва Господ на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще се съборят, И високите му порти ще се изгорят с огън; Племената 'му' суетно ще се трудят, И народите 'му само да се предадат' на огъня и да се изморят.
[59] Заповедта, която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сараия бе главен постелник.
[60] Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, 'именно', всичките думи написани 'по-горе' против Вавилон.
[61] И Еремия рече на Сараия: Когато отидеш у Вавилон, гледай да прочетеш всички тия думи
[62] и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място 'присъда', че ще го изтребиш, та да няма кой да живее в него, ни човек ни животно, но да е вечно пусто.
[63] И като изчетеш тая книга, вържи на нея камък и хвърли я всред Евфрат, и кажи:
[64] Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне, поради злото, което Аз ще докарам върху него, 'от което' те и ще се изтощят. До тук са думите на Еремия.