[1] Словото Господно дойде към мене и рече:
[2] Иди та прогласи в ушите на ерусалимската 'дъщеря', думайки: Така казва Господ: Помня за тебе Милеенето ти, когато беше млада, Любовта ти, когато беше невеста, Как Ме следваше в пустинята, В непосята земя.
[3] Израил беше свет Господу, Първак на рожбите Му; Всички, които го пояждаха, се счетоха за виновни; Зло ги постигаше, казва Господ.
[4] Чуйте словото Господно, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом:
[5] Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви Та се отдалечиха от Мене, И ходиха след суетата, и станаха суетни?
[6] Нито рекоха: Где е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, Който ни води през пустинята, През страна пуста и пълна с пропасти, През страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, През страна, по която не минаваше човек, И гдето човек не живееше?
[7] И въведох ви в плодородна страна, За да ядете плодовете й и благата й; Но като влязохте осквернихте земята Ми, И направихте мерзост наследството Ми.
[8] Свещениците не рекоха: Где е Господ? Законоведците не Ме познаха; Също и управниците станаха престъпници против Мене, И пророците пророкуваха чрез Ваала И ходиха след безполезните 'идоли'.
[9] Затова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, И с внуците ви ще се съдя.
[10] Защото минете в китимските острови та вижте, Пратете в Кидар та разгледайте внимателно, И вижте, ставало ли е такова нещо, -
[11] Разменил ли е някой народ боговете 'си', при все че не са богове? Моите люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува.
[12] Ужасете се, небеса, поради това, Настръхнете, смутете се премного, казва Господ,
[13] Защото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите води И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.
[14] Израил слуга ли е? домороден роб ли е? 'Тогава' защо стана пленник?
[15] Млади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му; Градовете му са изпогорени и обезлюдени,
[16] Още и жителите на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти.
[17] Не докара ли ти това сам на себе си Като си оставил Господа своя Бог, Когато те водеше в пътя?
[18] И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат ли?
[19] Твоето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.
[20] Понеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.
[21] А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?
[22] Затова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова.
[23] Как можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, 'Подобно на' камила, която бърже тича насам натам из пътищата,
[24] 'Подобно на' дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят.
[25] Въздържай ногата си, за да не 'ходиш' боса, И гърлото си, за да не 'съхне от' жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.
[26] Както се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом - Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им, -
[27] Които думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.
[28] Но где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото, колкото са градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо.
[29] Защо би искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.
[30] Напразно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.
[31] О, 'човеци на тоя' род, вижте словото на Господа, 'Който казва': Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо 'тогава' казват людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе?
[32] Може ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.
[33] Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища!
[34] Тоже и по полите ти се намери кръвта На души - невинни сиромаси; Не намерих 'кървите' с разкопаване, но по всички тия 'поли'.
[35] А при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе За гдето казваш: Не съм съгрешила.
[36] Защо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия.
[37] Ще излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.