[1] За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, 'защото' биде превзет; Мисгав се посрами, 'защото' биде разтрошен.
[2] Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, 'като казаха': Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.
[3] Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!
[4] Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.
[5] Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на 'жертвите на' разрушение.
[6] Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.
[7] Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.
[8] И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.
[9] Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има кой да живее в тях.
[10] Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.
[11] Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал 'като вино' на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.
[12] Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.
[13] И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.
[14] Как казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?
[15] Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха 'да бъдат' заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.
[16] Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.
[17] Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!
[18] Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно 'място'; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.
[19] Жителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?
[20] Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.
[21] Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,
[22] Девон, Нево и Вет-девлатаим,
[23] Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,
[24] Кариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.
[25] Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.
[26] Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.
[27] Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?
[28] Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.
[29] Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.
[30] Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.
[31] Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.
[32] О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.
[33] Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче 'грозде' с възклицание; Възклицание няма да се чуе,
[34] Поради вопъла на Есевон, 'който стигна' до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.
[35] При това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.
[36] Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.
[37] Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.
[38] По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,
[39] Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.
[40] Защото така казва Господ: Ето, 'неприятелят' ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.
[41] Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.
[42] И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.
[43] Страх, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.
[44] Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.
[45] Ония, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните 'борци'.
[46] Горко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.
[47] Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.