[1] Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,
[2] но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.
[3] Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните 'учения' на света;
[4] а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,
[5] за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
[6] И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
[7] Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то 'си' Божий наследник чрез Христа.
[8] Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;
[9] а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални 'учения', на които изново желаете да робувате?
[10] Вие пазите дните, месеците, времената и годините.
[11] Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.
[12] Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз 'станах' като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,
[13] но 'сами' знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;
[14] но 'пак', това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.
[15] Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.
[16] Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?
[17] Тия 'учители' ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат 'от нас', за да търсите тях ревностно.
[18] Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.
[19] Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,
[20] желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
[21] Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли 'що казва' законът?
[22] Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;
[23] но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.
[24] И това е иносказание, защото тия жени 'представляват' два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.
[25] А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.
[26] А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;
[27] защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".
[28] А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.
[29] Но, както тогава роденият, по плът гонеше 'родения' по Дух, така е и сега.
[30] Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".
[31] За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.